3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
С., 12.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………..………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 863 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 4735/9.VІІ.2010 г. на [фирма] – Б., подадена против онази част от въззивното решение № І-37 на Бургаския ОС, ГК, 1-ви с-в, от 26.V.2010 г., постановено по гр. дело № 166/2010 г., с която, като неоснователен, е бил отхвърлен за разликата над сумата 5 719.30 лв. и до предявения по делото размер от 18 739.44 лв., вкл. и ведно със законната лихва върху тази част от главницата, считано от 26.ІІ.2009 г. и до окончателното й изплащане предявеният от този търговец срещу ответното [фирма] – Б. иск с правно основание по чл. 422 ГПК относно признаването за установено по отношение на този ответник, че вземане в размер на горепосочената разлика от 13 020.14 лв. съществувало в полза на снабдения със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК настоящ касатор.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от Бургаския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който положителният установителен иск на [фирма] – Б. по чл. 422 ГПК да се уважи изцяло – в предявения по делото размер на претендираното като съществуващо вземане, ведно с присъждане на всички съдебно-деловодни разноски или, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция – „със съответните указания в тази връзка”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на трите предпоставки, визирани в т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част на решението си Бургаският ОС се е произнесъл по два материалноправни въпроса в противоречие с практиката на ВКС, същите били решавани противоречиво от съдилищата в Републиката, а и те били такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Тези въпроси били за вида на процесния договор /за продажба или за изработка/, както и за „значението и доказателствения характер на редовно водените търговски книги и записванията в тях по отношение установяването на търговска сделка, сключена между търговци”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – Б. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие от АК-Б. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение на Бургаския ОС в атакуваната негова отхвърлителна част. Инвокирани са доводи, че предпоставките за допустимост на касационния контрол са били въведени бланкетно, тъй като формулираните в изложението на търговеца касатор два правни въпроса всъщност не са такива, които да са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваната част на решението му по спора.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския ОС, касационната жалба на [фирма] – Б. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на решаващия съд. Нито един от посочените в изложението два въпроса няма обаче естеството на такъв, който да е бил от значение за изхода на делото, приключено с атакуваното въззивно решение на Бургаския ОС. Дали сключеният между страните по спора договор бил такъв за продажба /по чл. 318 и сл. ТЗ/ или за изработка /по чл. 258 и сл. ЗЗД/ е въпрос, който не е бил включен в предмета на спора по това дело. Напротив, както първостепенният, така и въззивният съд еднопосочно са приели, че договорните отношения между двете еднолични д-ва с ограничена отговорност се уреждат от правилата на договора за търговска продажба и по-конкретно: че на база сключеният помежду им на 8.ІІ.2008 г. т. нар. „Договор за доставка и монтаж” са били осъществени „множество договори за покупко-продажба на арматурно желязо”, но в рамките на количество от 31 818 кг., което обстоятелство е било счетено за безспорно в отношенията между продавач и купувач.
Що се отнася до втория, релевиран от касатора въпрос, той не само не е материалноправен, а процесуалноправен, при това имащ категоричното си разрешение си в закона /а не в съдебната практика/, щом съгласно чл. 55, ал. 1 ТЗ единствено редовно водените търговски книги могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. По делото обаче не е бил поставян под съмнение доказателственият характер на счетоводните записвания, извършени от двамата търговци досежно количеството от 4 332.80 кг. доставено на ответното [фирма] – Б. от страна на касатора арматурно желязо /извън безспорно установените 31 818 кг./, а в съгласие с изискването на чл. 12 ГПК е било прието от въззивния съд, че тези записвания следва да бъдат обсъдени в съвкупност с данните по представените експедиционни бележки и товарителници, взети предвид и в неоспореното експертно заключение по делото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № І-37 на Бургаския окръжен съд, ГК, 1-ви с-в, от 26.V.2010 г., постановено по гр. дело № 166/2010 г. В ЧАСТТА МУ, с която е бил отхвърлен иска на [фирма] – Б.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2