3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
С., 12.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Е. ЧАНАЧЕВА
Е. М.
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №467/11 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу разпореждане №2298 от 19.03.11г. по т.д.1500/10г. на Варненски окръжен съд.
Ответникът по частната жалба – “Е. пуулс” Е. – [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба , приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, съдия при Варненски окръжен съд е върнал касационната жалба на дружеството- настоящ жалбоподател- против решение №75 от 21.01.2011г. по гр.д.1500/2010г. на Варненски окръжен съд, като е приел, че предявените искове са с цена под предвидения в нормата на чл. 280, ал.2 ГПК минимум, поради което въззивното решение е изключено от касационен контрол.
Производството пред Варненски районен съд е било образувано по искова молба на [фирма] –гр. В. за заплащане на сумата 565.84лв. – извършени разходи за поправка на увреден автомобил, 3450лв. – платени извънредни наемни вноски за ползване на друг автомобил или общо 4015.84лв. – обезщетение за причинени от некачествен ремонт вреди. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм. ДВ бр. 100/21.12.2010г./, законосъобразно съдия при Варненски окръжен съд е върнал подадената касационна жалба. Налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички заварени производства, по които е постановено въззивно решение, с цена на иска до 10000лв. по търговски спорове, което води до извод, че въпреки възникналото право на касационно обжалване преди изменението на процесуалния закон, поради незабавното действие на новата процесуална норма, висящите касационни производства подлежат на прекратяване. Поради това и правно необосновано е разбирането на жалбоподателя за начина на тълкуване на пар.25 ПЗР ЗИД ГПК- доколкото такъв довод може да бъде изведен от жалбата .
Неоснователно е и оплакването на касатора за това, че спора не е търговски/ доколкото от лаконичния му довод може да бъде изведено и такова оплакване/. Законосъобразно, въззивния съдия е извършил преценка и за търговския характер на делото. Съдържанието на понятието “ търговско дело” има по-широк предметен обхват, а критериите, които го определят са както обективен, така и субективен- т.е. значение за определянето му има качеството на страните по спора и това, дали негов предмет е право, произтичащо от правоотношения осъществявани във връзка с упражняваната от търговеца дейност. Или като търговски се определят тези дела имащи за предмет искове, по които поне едната страна е търговец,свързани са с упражняваната от него търговска дейност, както и исковете, произтичащи косвено от тях. Следователно, в разглеждания случай вземането по предявените искове като произтичащо от неизпълнение на договор между две търговски дружества, определя делото като търговско.
С оглед изложеното, не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2298 от 19.03.11г. по т.д.1500/10г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: