5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
С., 13.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 1009 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 6936 от 16.ІХ.2010 г. на Производствената кооперация „Зуно`91”- Б., подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от АК-Б. против въззивното решение № ІІ-58 на Бургаския ОС, ГК, ІІ-ри с-в, от 22.VІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 868/2010 г., с което е бил отхвърлен искът й с правно основание по чл. 422 ГПК, предявен срещу ответното [фирма]-гр. К., с предмет признаването за установено, че последното й дължи сума в размер на 3 253.56 лв., представляваща остатък от възнаграждение по сключен помежду им договор за изработка от 5.ІІ.2007 г., както и законна лихва върху същата главница от завеждането на този установителен иск /15.ІV.2009 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на кооперацията касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон. Поради това се претендира касирането му /като неправилно/, ведно с присъждане на направените по делото разноски за въззивната и за настоящата инстанции.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК кооперацията обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Бургаският ОС се е произнесъл по три материалноправни въпроса, решавани противоречиво от съдилищата и поради това от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: 1/ Дали при възражение за неизпълнение на задължение по договор за изработка намира приложение разпоредбата на чл. 265 ЗЗД или същата се отнася само за некачествено изпълнение; 2/ Дали приемането на извършената работа преклудира правото на възражение в 6-месечен срок от този момент „или не е обвързано със срок”; 3/ Допустимо ли е възражение за неизпълнение на задължение по договор за изработка да се прави в по-късен етап, след веднъж вече извършеното приемане на работата. Освен едно арбитражно решение, в подкрепа на тезата си за противоречивото решаване на горните три въпроса от съдилищата в Републиката, кооперацията касатор се позовава на три решения на отделни състави на ВКС, всички постановени при действието на ГПК /отм./, както следва: 1/ Р. № 1661/6.ХІІ.1999 г. на бившето V-то г.о. по гр. д. № 972/99 г. на ; 2/ Р. № 1100/4.VІІ.2003 г. на бившето V-то г.о. по гр. дело № 1876/02 г. и 3/ Р. № 240/14.VІ.07 г. на І-во т.о. по т. д. № 1026/06 г.
Ответното по касация [фирма] – [населено място], Бургаска област не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на кооперацията.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския ОС, касационната жалба на ПК „Зуно`91” – Б. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли установителният иск на бургаската кооперация, снабдена със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и да отрече съществуването на нейно вземане към ответното [фирма]-гр. К. в размер на претендираната сума от 3 253.56 лв., въззивната инстанция е приела, че по процесния договор между страните по спора от 5.ІІ.2007 г. липсва точно изпълнение в количествено отношение, а също и че от страна на възложителя по сделката на кооперацията изпълнител е било изплатено възнаграждение, надхвърлящо обема на действително изработеното и прието количество от работата. Така претендираният от кооперацията остатък от възнаграждението й в размер на исковата сума е бил квалифициран като недължим: до доставянето на още 2 427.43 кг. сурови бадемови ядки на възложителя [фирма]-гр. К., съгласно процесния договор. Следователно излагането на съображения от решаващия съд защо едно защитно възражение е било прието и обсъдено, респ. отграничаването му от друго, изрично предвидено в материалния закон, но като преклудиращо се с изтичане на установен срок, не представлява въпрос, включен в предмета на спора, а, напротив, само конкретизиране на този предмет. Ето защо, след като от задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. следва, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е само този, отговарящ на кумулативното изискване да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда, докато релевираните от кооперацията касатор материалноправни въпроси не се включват в предмета на спора по делото, макар да обуславят правните изводи на Бургаския ОС, касационният контрол в случая е неприложим и затова не следва да се обсъждат сочените в изложението на кооперацията допълнителни основания за това по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № ІІ-58 на Бургаския окръжен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 22.VІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 868/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2