5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
С., 13.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 996 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 7251 от 27.ІХ.2010 г. на [фирма] – [населено място], Бургаска област, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-Б. против онази част от въззивното решение № V-87 на Бургаския ОС, ГК, V-ти с-в, от 16.VІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 556/2010 г., с която, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, д-вото е било осъдено да заплати на ищцовата земеделска кооперация „Железник`93” /в ликвидация/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [община] сума в размер на 5 634 лв., представляваща равностойността на движими вещи, възложени при приключване на публична продан с постановление на ДСИ по изп. дело № 286/06 г. на Карнобатския РС, които били повторно заплатени от тази кооперация длъжник по същото и ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на завеждане на иска /8.ХІІ.2008 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на д-вото касатор са за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част в нарушение на материалния закон, но също и по недопустим иск. Поради това се претендира частичното му касиране /като неправилно/ и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който искът на земеделската кооперация „Железник`93” /в ликвидация/ с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сума в размер на 5 634 лв. да се отхвърли, като неоснователен, респ. недопустим, а в резултат от това на д-вото настоящ касатор да бъдат присъдени всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК карнобатското [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, но преимуществено тази по т. 3 на цитирания законов текст, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част на решението си Бургаският ОС се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, свеждащ се до това дали в правомощията на назначеното за ликвидатор лице се включвало и ревизирането на сделки, чието изпълнение е било приключено към момента на откриване на ликвидационното пр-во.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация земеделска кооперация „Железник`93” /в ликвидация/ писмено е възразила чрез ликвидатора си както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на карнобатското д-во, претендирайки присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на платения хонорар за един адвокат от 250 лв.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския ОС, касационната жалба на [фирма] – [населено място], Бургаска област ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която [фирма] – [населено място] е било осъдено на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищцовата земеделска кооперация /в ликвидация/ сума в размер на 5 634 лв., Бургаският ОС е приел, че се касае за вземане на последната, произтичащо от извъндоговорно основание: повторно изплащане на равностойността на вещи, които с влязло в сила постановление на съдебен изпълнител по приключване на публична продан са били възложени на взискателя на същото изп. дело и настоящ касатор. Но щом като задължението на ищцовата кооперация в размер на сумата 5 634 лева е било веднъж вече погасено, посредством извършеното транслиране на нейна собственост върху въпросните три движими вещи /две дискови брани и хедер/ към патримониума на [фирма], последното се е обогатило без основание за нейна сметка и затова й дължи връщане на онова, с което се е обогатило до размера на обедняването й. Нито възлагателното постановление на съдебния изпълнител е имало характера на правна сделка, нито извършените впоследствие /през месеците април и юли`2007-ма год./ от кооперацията „Железник`93” две поредни плащания на суми, покриващи общата стойност същите три движими вещи е имало каквото и да било основание, вкл. и сделка. Следователно релевираният от търговеца касатор правен въпрос /за възможността на ликвидатора на прекратена земеделска кооперация „да ревизира стари сделки”/ не е бил включен в предмета на спора по делото, по което е било постановено въззивното решение на Бургаския ОС в атакуваната негова осъдителна част. А съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е само този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
В заключение, не е налице вероятност въззивното решение на Бургаския ОС да е процесуално недопустимо в атакуваната от [фирма]-гр. К. негова осъдителна част /като постановено по недопустим иск/, тъй като представата на касатора, че в кръга от задължения на ликвидатора по чл. 268, ал. 1, изр. 1-во ТЗ се включвало събиране на вземания на обявената в ликвидация кооперация, но „само от нейни текущи сделки” – не и от други източници, представлява негово произволно ограничително тълкуване на цитирания законов текст, което обаче не намира опора в изискването за съставяне на начален баланс на този търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 2 ТЗ, нито в разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от специалния ЗК.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК на ответната по касация кооперация „Железник`93” ще следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща равностойността на изплатеното от кооперацията /в Л./ възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № V-87 на Бургаския окръжен съд, ГК, V-ти с-в, от 16.VІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 556/2010 г. В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ, с която [фирма] – [населено място], Бургаска област е било осъдено, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, да заплати на земеделската кооперация „Железник`93” /в ликвидация/ сума в размер на 5 634 лв. /пет хиляди шестотин тридесет и четири лева/, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска /8.ХІІ.2008 г./ и до окончателното й изплащане.
О С Ъ Ж Д А [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], Бургаска област, [улица] да заплати, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, на ответната по касация земеделска кооперация „Железник`93” /в ликвидация/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], Бургаска област РАЗНОСКИ за настоящето производство по чл. 288 ГПК в размер на СУМАТА 250 ЛВ. /двеста и петдесет лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2