3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
С., 22.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….……………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 1046 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 7850/23.VІІІ.2010 г. на [фирма] – [населено място], подадена чрез процесуалния представител на д-вото по пълномощие от САК, против решение № 345 на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 5.VІІ.2010 г., постановено по т. дело № 235/2010 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 254 на СГС, ТК, с-в VІ-1, от 10.ІІІ.2010 г. по т. д. № 445/08 г.: за отхвърляне на предявения от търговеца настоящ касатор срещу [фирма] – С. иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД с предмет осъждане на последното да му заплати сума в размер на 25 620 лева, като обезщетение за вреди от неизпълнението на сключен помежду им договор от 30.ХІ.2006 г.
Оплакванията на търговеца касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му /като неправилно/ и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който да бъде уважен осъдителният му иск срещу ответното [фирма] – С. за сумата в размер на 25 620 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба и с присъждане на всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-гр. С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всяка една от предпоставките по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС, по решаван противоречиво от съдилищата материално- и процесуалноправен въпрос, който поради това бил такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – С. писмено е възразило чрез двамата си процесуални представител по пълномощие от САК, както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение. Специално в този отговор се акцентира върху липсата на ясна и точна формулировка на онзи правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, решено от САС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма]-гр. С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на решаващия съд. Ето защо касаторът във всички случаи е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на релевантния правен въпрос и неизпълнението на това основно негово задължение представлява само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда този значим за изхода на делото правен въпрос нито от изложението към жалбата, нито от твърденията на подателя й, нито от там посочените от него факти и обстоятелства.
В процесния случай касаторът дори не е разграничил материалноправния от процесуалноправния въпрос, а липсата на ясна и точна формулировка на всеки един от тях закономерно има за последица недопускане на атакуваното въззивно решение до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 345 на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 5.VІІ.2010 г., постановено по т. дело № 235/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2