4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№557
С., 14.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. търг. дело № 389 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 и чл. 240 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 1698/17.ІІІ.2011 г. на Р. Д. М. от [населено място], подадена против определение на Добричкия ОС, ТК, от 9.ІІІ.2011 г., постановено по ч. т. д. № 28/2011 г., с което е била върната подадената от него молба за отмяна на неприсъствено решение № 39 на Добричкия районен съд от 25.ХІ.2010 г. по гр. д. № 3649/2010 г. и прекратено образуваното по нея въззивно пр-во.
След разпределяне на делото за разглеждане от настоящия състав на ВКС по същото е постъпила молба с вх. № 6011/27.VІ.2011 г., ведно с приложени към нея справка от икономическа полиция до директора на Окръжна дирекция на М.-Д. от 31.V.2011 г., пет обяснения, снети от лицата, ангажирани със спора, по който е било постановено неприсъственото съдебно решение, една т. нар. „експертна справка № 45” от 17.V.2011 г., а също и обезпечителна заповед от 16 юни 2011 г. на Добричкия РС, ГК, ХІV-ти с-в, издадена въз основа на определението му от 15.VІ.2011 г. по гр. дело № 1280/2011 г. за „допускане обезпечение на предявения от Р. Д. М. срещу [фирма]-гр. Д. иск с правно основание по чл. 240, ал. 2 ГПК – за установяване, че ищецът не дължи сумите по постановеното неприсъствено решение по гр. д. № 3649/2010 г. по описа на Добричкия районен съд”.
Оплакванията на частния жалбоподател М. са за необоснованост и постановяване на атакуваното прекратително определение „в противоречие с материалния и процесуалния закон”. Поради това той претендира отменяването му и връщане на делото на Добричкия ОС „за ново преразглеждане” на делото. Навеждат се доводи, че М. не бил разбрал „конкретната причина за пускането на иска” и понеже считал, че съдът е справедлива институция, не предположил, че по една фалшива и неподписана от него фактура ще бъде осъден да плати не само сумата, вписана в нея, а и лихви, адвокатски хонорари и държавни такси.
Ответното по частната жалба [фирма]-гр. Д. не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното от М. прекратително определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното въззивно производство пред Добричкия ОС, настоящата частна жалба на Р. Д. М. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разледана по същество частната жалба е неоснователна.
Инвокираните от М. доводи в подкрепа на оплакванията му за неправилност на атакуваното прекратително определение са по същество признание, че спрямо на него не се е осъществила нито една от трите предпоставки по ал. 1 на чл. 240 ГПК, отнасящи се до осуетяване на неговото участие по делото в първата инстанция, по което е било постановено неприсъственото осъдително решение. От друга страна понастоящем липсва правен интерес от поддържане на настоящата частна жалба, след като междувременно М. е завел иск по чл. 240, ал. 2 ГПК с предмет установяване, че той не дължи сумите по постановеното неприсъствено решение по гр.д. № 3649/2010 г. по описа на РС-Добрич.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Добричкия окръжен съд, ТК, от 9.ІІІ.2011 г., постановено по ч. т. дело № 28/2011 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 389 по описа за 2011 г.