4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
С.,12.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 950 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 29718 от 31.V.2010 г. на [фирма] – [населено място], подадена против въззивното решение № 1158 на Пловдивския ОС, ГК, от 15.VІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 1704/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 699 на Пловдивския РС, ГК, 7-ми с-в, от 4.ІІІ.2010 г. по гр. дело № 4929/09 г.: за признаване за установено по два обективно кумулативно съединени иска на [фирма] – [населено място] с правно основание по чл. 422 ГПК, че търговецът настоящ касатор му дължи сума в размер на 17 203 лв. – като припадаща му се част от получени постъпления от продажбата на ученически и студентски карти за пътуване с градския транспорт в [населено място] през месеците ІХ и Х на 2005 г., съгласно данъчна ф/ра № 104/31.Х.2005 г., както и сума в размер на 7 380.91 лв., представляваща мораторна лихва за 3-годишен период от 29.ІІІ.2006 г. върху горепосочената главница, а също и ведно със законната лихва върху последната, но считано от предявяване на исковете /31.ІІІ.2009 г./ и до окончателното й изплащане и ведно с общо 1 896 лв. съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския окръжен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането му /като неправилно/ и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който обективно кумулативно съединените установителни искове по чл. 422 ГПК на [фирма] – [населено място] да се отхвърлят в предявените по делото размери или, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК дружеството касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Пловдивският ОС се е произнесъл по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата /Р. № 182 от 21.ІІІ.2008 г. на ВКС, І-во т.о. по т.д. № 722/08 г., постановено в пр-во по чл. 218а и сл. ГПК (отм.)/, а и същият бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, понеже било „важно да се създаде яснота къде е границата между свободното договаряне и заобикалянето на закона” .
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – [населено място] писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие от АК-П. както по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, изложени в жалбата, така и по допустимостта на касационното обжалване, като специално се акцентира върху това, че в изложението липсвало „дефиниране на онзи материалноправен въпрос, който, според касатора, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския ОС, касационната жалба на [фирма] – [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на онзи въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, който е бил от значение за изхода по конкретното дело, като включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на решаващия съд. Върховният касационен съд не задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, нито от твърденията на подателя й или от там посочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглежда соченото допълнително основание за това /в случая тези по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. Констатираната от настоящия състав на ВКС липса на надлежно формулиран правен въпрос в изложението на касатора [фирма] – [населено място] по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е релевирана в отговора по жалбата на ответното по касация търговско д-во.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1158 на Пловдивския окръжен съд, ГК, от 15.07.10 г., постановено по гр. дело № 1704/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2