4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
С., 20.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева
Е. М.
при секретаря ……………………………………………. и с участието на прокурора ……………………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. търг. дело № 465 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 121 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 11740/20.V.2011 г. на [фирма] – С., подадена против определение № 1095 на Пловдивския ОС, ГК, ІV-ти с-в, от 27.ІV.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 1030/2011 г., с което след отменяване на първоинстанционното определение на Пловдивския РС за изпращане на делото по отвод за липса на местна подсъдност по компетентност на Софийския районен съд, делото е било върнато на същия първостепенен съд – „за продължаване на съдопроизводствените действия”.
Единственото оплакване на търговеца частен касатор е за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира касирането му и „прилагане на определената от закона местна подсъдност за юридическите лица по чл. 108 ГПК”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] – С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с това, че „постановеният от въззивния съд съдебен акт е решен в противоречие с практиката на ВКС”, изразена в три определения на отделни състави на негова търговска колегия от 2009 г., както следва:
1/ Опр. № 27 от 15.І.2009 г. по ч. т. дело № 387/08 г. на І-во т.о.;
2/ Опр. № 159 от 14.ІІІ.2009 г. по ч. т. дело № 20/2009 г. на ІІ-ро т.о. и 3/ Опр. № 696 от 19.ХІ.2009 г. по ч. т. дело № 676/09 г. на ІІ-ро т.о.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – [населено място] писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно определение във връзка с определяне на местната подсъдност.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Пловдивския ОС, частната касационна жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК – и то само при наличие на предпоставките по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, а също и определения, с които се дава разрешение по същество на други пр-ва или се прегражда тяхното развитие. Въззивното определение по чл. 121 ГПК обаче, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение във връзка с подсъдността, не е „преграждащо” по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Напротив, атакуемостта на последното, изрично предвидена в чл. 121 ГПК, сочи на приложението на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Докато разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК свързва компетентността на ВКС само по отношение на онези определения, които са били постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС. Или за определенията на първостепенния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай контролът е двуинстанционен. Същевременно разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК урежда изключение от посоченото генерално правило досежно определенията, с които се дава разрешение по същество на други пр-ва, т.е. тези, предпоставящи разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. Определенията при своевременно направен отвод за липса на местна подсъдност не са обвързани с материалноправния спор, чието разрешаване предстои да се осъществи в исковия процес пред Пловдивския РС, на който делото е било изпратено по силата на атакуваното въззивно определение по чл. 121 ГПК.
С оглед всичко изложено следва да се счита изоставена съдебната практика за триинстанционно разглеждане на определението по чл. 121 ГПК във връзка с подсъдността.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – С. против въззивното определение № 1095 на Пловдивския окръжен съд, ГК, VІ-и с-в, от з.з. на 27.ІV.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 1030/2011 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2