5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№559
С., 14.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 1031 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 60029 от 23.VІІІ.2010 г. на Т. И. Д. от С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б, от 9.VІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 1616/2010 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение на Софийски районен съд, ГО, 26-и с-в, от 29.Х.2009 г. по гр. д. № 29042/08 г.: за осъждането на настоящия касатор – на основание чл. 81 ЗЗ /отм./ и съответно на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – да заплати на застрахователната компания [фирма]-С. сума в размер на 3 444.80 лв., като изплатено от застрахователя обезщетение по риска „Гражданска отговорност” за причинени от Д. имуществени вреди по л. а. „Мерцедес-Б.” 190-Д при управление на л. а. марка „Х. С.” с ДК [рег.номер на МПС] при наличие на запрет по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 3 ЗДвП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба /24.ІХ.2008 г./ и до окончателното й изплащане, а също и мораторна лихва върху същата главница в размер на сумата 1 785.20 лв. за периода 8.ХІ.2004 г. и до завеждане на делото.
Оплакванията на касатора Д. са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му /като неправилно/ и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който обективно кумулативно съединените два осъдителни иска на застрахователя срещу Д. да бъдат отхвърлени – като неоснователни.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Т. Ив. Д. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл по материалноправния въпрос относно реда за установяване употребата на алкохол в случаите на ПТП, който бил решаван противоречиво от съдилищата и поради това се явявал от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В тази връзка касаторът се позовава на два акта на отделни състави на ВКС, както следва:
1/ Решение № 22/27.І.2009 г. на ІІІ-то н.о. по н.о.х.д. № 658/08 г.;
2/ Определение № 226/24.ІІІ.2010 г. на І-во т.о. по т. д. № 1012/09 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация застрахователна компания [фирма] – С. писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на Т. И. Д. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи регресният иск на застрахователя по чл. 81 ЗЗ /отм./, въззивният съд е приел, че настоящият касатор виновно е предизвикал процесното ПТП от 27.Х.2003 г., тъй като е управлявал лек автомобил с валидна полица по риска „Гражданска отговорност”, но в нарушение на законоустановения запрет да прави това след употреба на алкохол с концентрация в кръвта му като водач, надхвърляща 0.5 промила, която е била установена с техническо средство /дрегер/. Досежно доводите на въззивника, че не е бил приложен технически паспорт за изправност на дрегера и че в съставения протокол за ПТП не са били посочени свидетели, наведени от Д. „едва във въззивната му жалба”, СГС е констатирал преклудирането им още с отговора по исковата молба на застрахователя. Следователно релевираният от касатора правен въпрос не е бил надлежно включен в предмета на спора, а съгласно задължителните за съдилищата в републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд.
В заключение, практиката на ВКС по наказателни дела от общ характер е относима към обосноваване приложно поле на касационното обжалване, но само във връзка със съдържащите се в съответните съдебни актове разрешения по граждански искове, предявени в наказателния процес. Що се отнася до цитираното и представено от касатора определение по чл. 288 ГПК на състав от І-во т.о. на ВКС, в него изрично се коментира липсата на противоречива съдебна практика досежно начина на доказване наличието на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на водачите на МПС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б, от 9.VІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 1616/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2