О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
С., 12.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дeвети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 905 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 38931 от 27.V.2010 г. на [фирма] – С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК, против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-А от 16.ІІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 2018/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СРС, ГК, 57-и с-в, от 29.ХІ.2008 г. по гр. д. № 31596/07 г.: за отхвърляне иска на д-вото настоящ касатор с правно основание по чл. 361, ал. 1 ТЗ, предявен срещу [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], област П., чиито предмет е бил осъждане на последното да заплати сума в размер на 1 560 лв. /хиляда петстотин и шестдесет лева/ като договорено в полза на спедитора-ищец възнаграждение съгласно сключен между страните по делото спедиционен договор от 9.І.2007 г. и по повод осъщественият седмица по-късно международен автомобилен превоз на стоки.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което той претендира касирането му /като неправилно/ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция ведно с присъждане на разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуално- и материалноправни въпроси, които били релевантни не само за точното прилагане на закона, но и за развитието на правото, а именно:
~ 1/ „Необосноваността на въззивното решение като съществен процесуалноправен въпрос”;
~ 2/ „За даване на сметка от страна на спедитора за изпълнение на възложената му работа, за способите на приемане на отчета, вкл. и за приложението на чл. 301 ТЗ”;
~ 3/ „Попадането на настоящия случай в първата хипотеза на т. 3 от чл. 280 ГПК”. Цитирано и представено е от страна на касатора едно постановено по реда на чл. 290 ГПК Р. № 44/31ІІІ.2009 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, по т.д. № 447/08 г.
Ответното по касация [фирма] – С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност, изложени в жалбата на търговеца спедитор.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Липсва надлежно формулиран в изложението на касатора [фирма] – С. процесуалноправен въпрос, тъй като необосноваността е изрично предвидено касационно отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 3-то ГПК и затова такъв порок на въззивното решение, водещ до неговата неправилност, не може да бъде отъждествяван с основание за допустимост на касационния контрол. От друга страна, съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК „формират общо правно основание за допускане на касационното обжалване”. Затова е недопустимо да се поддържа, че налице била „първата хипотеза” от т. 3 на чл. 280 ГПК, като под „попадане на настоящия случай в нея” да се интерпретира въведеното с жалбата оплакване за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон /касационно отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК/.
Що се отнася до релевираният от търговеца касатор материалноправен въпрос, не се констатира той да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Напротив, прието е било от СГС, че по делото не е било установено /с годни доказателствени средства по ГПК/ от страна настоящия касатор, като спедитор, сключване на договор с трето лице-превозвач, нито извършването на отчетна сделка по реда на чл. 355 – във вр. чл. 361, ал. 2 ТЗ. При съпоставка между обжалваното решение на СГС с представеното от касатора решение на състав от ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, не се констатира релевираният материалноправен въпрос да е бил решен в противоречие с тази практика на касационната инстанция, тъй като в последния случай сключването на спедиционния договор е било доказано по несъмнен начин, вкл. с частично плащане на уговореното в полза на спедитора възнаграждение.
В заключение, касиране на атакуваното решение като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд е процесуално възможно единствено в хипотеза на твърдени и констатирани съществени нарушения на съдопроизводствени правила, каквото оплакване обаче не се прави в касационната жалба на [фирма] – С. /арг. чл. 290, ал. 2 във вр. чл. 293, ал. 3 ГПК/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-А, от 16.ІІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 2018/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2