4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
С., 21.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева
Е. М.
при секретаря ……………………………………………. и с участието на прокурора ……………………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. търг. дело № 473 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 21527/14.ІІІ.2011 г. на [фирма] – С., подадена против въззивното определение № 2793 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-А, от з.з. на 24.ІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 2195/2011 г., с което е била оставена без уважение ЧЖ на д-вото срещу първоинстанционното определение на СРС, ІІІ-то ГО, 89-и с-в, от 25.І.2011 г. по гр. дело № 929/10 г.: за обезсилване на издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от датата 4.ХІІ.2010 г. срещу длъжник с имена Р. С. С. от С. за сума в размер на 6 565.24 лв., представляваща равностойност на потребена и незаплатена от последния топлоенергия, както и мораторна лихва върху тази главница в размер на сумата 3 298.65 лв. за периода от 1.V.2000 г. и до 29.Х.2009 г., а също и 633.19 лв. разноски.
Оплакванията на търговеца частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му и връщане на делото на първата инстанция „с указания за уважаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение за размера на сумите, посочени в нея, ведно с направените разноски пред двете инстанции, в това число и юрисконсултско възнаграждение”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговското д-во касатор обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение СГС се е произнесъл по материално- и процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и поради това от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно този за начина на процедиране при липса на съответен процесуален ред, предвиден за отстраняване на евентуални нередовности на заявленията за издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка търговецът частен касатор се позовава на три разпореждания на отделни състави от гражданските отделения на СРС от януари, март и април 2010 г. с предмет оставянето без движение на заявления по чл. 410 ГПК за издаване на заповеди за изпълнение /с оглед уточняване какъв бил видът на отговорността на посочените в тях повече от един длъжник – солидарна или разделна, както и евентуално какво е основанието, от което би произтичала първата/.
Формалният ответник по касация с имена по заявлението Р. С. С. от С. не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно определение на СГС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, частната касационна жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Въззивната инстанция, констатирайки положителното произнасяне на първостепенния съд по заявлението на [фирма] за снабдяването й със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, но срещу длъжник, оказал се несъществуващо физическо лице, обосновано е приела, че последващо отстраняване на нередовност в същото заявление на търговеца, с което СРС е бил сезиран, е процесуално недопустимо. Следователно СГС се е произнесъл по процесуалноправен /а не материалноправен/ въпрос, различен от релевираният от търговеца частен касатор. В този смисъл приложените към изложението му към частната касационна жалба разпореждания на отделни състави на СРС за оставяне на заявления по чл. 410 ГПК без движение не са относими, като съдебна практика, към въпроса, по който въззивният съд се е произнесъл в действителност с атакуваното в настоящето производство определение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 2793 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-А от з.з. на 24.ІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 2195/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2