ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 373
София, 21.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков
при секретаря
прокурора
ис участието на
, като изслуша докладваното
от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 276 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 – във вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 1083 от 28.11.2012 г. на Националната агенция за приходите /по-нататък НАП/, подадена чрез юрисконсулт на Териториалната й дирекция в [населено място] – офис Т., против определение № 104 на Варненския апелативен съд, ГК, от 10.11.2012 г., постановено по гр. дело № 50/2012 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на варненската ТД на НАП-офис Т. срещу постановеното по реда на чл. 130 ГПК определение № 458 на Търговищкия ОС от 21.X..2011 г. на по гр. дело № 5424/2010 г.: за прекратяване на първоинстанционното пр-во по същото и връщане на исковата молба на главния публичен изпълнител при ТД на НАП-гр. В. срещу Н. и С. Недеви, Т. и Г. К. – четиримата от [населено място], с правно основание по чл. 216, ал. 1 ДОПК и с предмет обявяването на относителната недействителност по отношение на държавата на извършената от първите двама ответници на 12.Х.2007 г. в нотариална форма продажба на жилище, по която купувачи .са К..
Оплакванията на частния касатор публичен изпълнител са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който делото да се върне в първостепенния съд „с указания за провеждане на съдебното производство по подадената искова молба“.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата му, публичният изпълнител в ТД на НАП-В., офис Т., обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Варненският апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата (влязлото в сила Р. № 1671 на Варненския административен съд от 6.VII.2011 г. по адм. дело № 1288/2011 г.), а именно за възможността публичният изпълнител да води иск по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК „на отделно основание – без да се позовава на наложена възбрана като обезпечение за публично задължение“. Поддържа се, че същият правен въпрос бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – „особено когато се касае до възможностите за погасяване на публични вземания в големи размери“.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците по касация Н. К. Н. и С. П. Н. от [населено място] писмено са възразили чрез общия си процесуален представител по пълномощие както по допустимостта й, така и по допустимостта на самото частно касационно обжалване, а също и по основателността на изложеното в нея оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение, докато другите двама ответници по касация /Т. и Г. К./ не са ангажирали свои становища.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Варненския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на публичния изпълнител при ТД на НАП-гр. В. – офис Т. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Независимо, че към изложението по частната касационна жалба не е било приложено влязлото в сила решение на Варненския административен съд, същото, съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 3 на TP № 1/19.П.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., не би било относимо към обосноваването на приложно поле на касационното обжалване, тъй като – съгласно чл. 302 ГПК -влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд, но само досежно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. Не е налице приложно поле на касационния контрол и в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото размерът на публичното вземане не представлява разграничителен критерий за значимостта на релевирания правени въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В този смисъл частният касатор не се е съобразил с постановките по т. 4 на цитираното по-горе тълкувателно решение за същността на това общо правно основание /по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/..
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационна обжалване на определение № 104 на Варненския апелативен съд, ГК, от 10.11.2012 г. по ч. гр. дело № 50/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 276 по описа за 2012 г.