ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260
СОФИЯ, 19.03.2010 Г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети март през две хиляди и десета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков
при секретаря прокурора и с участието на като изслуша
докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 143 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната жалба с вх. № 572/20.1.2010 г. на А. Ц. А., ЕГН ********** от София, подадена против определението на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в от 22.XII.2009 г. по ч. гр. д. № 1331/09 г., с което е била оставена без уважение негова молба по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването му от заплащане на държавна такса за касационна обжалване на решението, постановено на 10.XI.09 г. по същото дело.
Единственото оплакване на частния жалбоподател е за незаконосъобразност на атакуваното определение на въззивния съд, постановено в производство по чл. 285 ГПК, като се инвокират доводи, че ако в действителност той не е изпаднал в затруднено финансово положение, то „не би се унижавал за 30 лв. да иска освобождаване от държавна такса“.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в производството пред Софийския апелативен съд по администриране на негова касационна жалба срещу неговото решение № 1381/10.XI.2009 г. по гр.д. № 1331/09 г., частната жалба на А. Ц. А. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Противно на твърденията на частния жалбоподател, не се констатира САС да е изопачил написаното в депозираната от него декларация за семейно положение и имотно състояние във връзка с молбата му по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса в размер на 30 лв. за касационното производство по чл. 288 ГПК. Напротив, частният жалбоподател е поддържал твърдение, че има доход, който по негова преценка бил недостатъчен, за да може да си плати държавната такса, без обаче да е посочил неговия източник и размер.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК произнасянето по всяка молба за освобождаване от заплащане на държавна такса се извършва при съобразяването – от съда, а не от подателя на молбата – на 6 лимитирани от законодателя обективни критерии, както и въз основа на един допълнителен: „други констатирани обстоятелства“. В случая САС е бил лишен от възможност да прецени какви са доходите на молителя, нито това дали притежаваното от него движимо имущество има висока стойност или не. Затова, при установеното от декларацията на частния жалбоподател А. фактическо положение, че той няма здравословни оплаквания и е в зряла трудоспособна възраст /навършени 52 г./, живее на свободен наем в много престижен квартал на столицата, притежава 1/3 ид. част от жилище в гр. Б., Варненско, има завършено висше юридическо образование и успешно е издържал съответния теоретико-практически изпит за придобиване на правоспособност, видно от у-ние № 5083/24.IV.2000 г. на М-во на правосъдието, са все обстоятелства, които налагат извод, че той би следвало да разполага с достатъчно средства, за да може да плати сума в размер на 30 лева, представляваща равностойност на дължимата държавна такса за пр-во по чл. 288 ГПК. Ирелевантни за тази преценка са субективните психически преживявания на молителя във връзка с молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 30 лв. /или на 15 лева/.
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 22.XII.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 1331/09 г., с което е била оставена без уважение молбата на А. Ц. А. от София за освобождаване от внасянето на държавна такса за касационно обжалване на постановено по гр. д. № 1331/09 г. по описа на САС решение № 1381/10.XL2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т дело № 143 по описа за 2010 г.