2
Определение
2
№ 5
София, 10.01.2012 г.3
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков
при секретаря прокурора …
и с участието на като изслуша
докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 887 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 10609/28.XI.2011 г. на [фирма] – София, подадена чрез процесуалния представител на този търговец по пълномощие против определение № 899 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 14.XI.2011 г., постановено по т. д. № 823/2011 г., с което е била оставена без разглеждане частната касационна жалба на това д-во срещу постановеното от Бургаския ОС въззивно определение № 1385 по ч. гр. д. №828/2011 г.
Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС – поради неговата необоснованост и несъответствието му с материалния и процесуалния закон. С оглед това се претендира обезсилване, респ. отменяването на атакуваното определение и връщането на делото „за произнасяне от друг състав на ВКС“. Инвокиран е довод, че съгласно правилото на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК висящите производства следвало да се разглеждат „по досегашния ред“ и затова разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК в редакцията й след 21.XII.2010 г. следвало да се прилага само по отношение образуваните след тази дата граждански и търговски дела. Освен това предмет на П. иск било отменяването на сделка с материален интерес от 15 600 лв., а и вземането на търговеца частен жалбоподател във връзка с което той е претендирал постигането на този конститутивен ефект, надхвърляло законоустановения минимум от 5 000 лева.
Ответното по частната жалба [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], така както и ответницата Тотка А. П. от Б., не са ангажирали свои становища по основателността на алтернативно поддържаните в нея оплаквания за недопустимост или неправилност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното пр-во по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящата частна жалба на [фирма] – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] – София срещу въззивното определение на Бургаския ОС, потвърждаващо това на районния съд в същия град за спиране на първоинстанционното пр-во на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, предходният тричленен състав на ВКС е съобразил императивното правило на чл. 274, ал. 4 ГПК /в редакцията му след 21.XII.2010 г./, според което не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Този негов решаващ правен извод е бил основан върху две фактически констатации, а именно, че атакуваното пред него въззивно определение на Бургаския ОС е било постановено след датата 21.XII.2010 г., а също и че спорът, който е бил предмет на разглеждане по спряното първоинстанционно гр. дело № 3841/10 г. по описа на Бургаския районен съд, имал естеството на граждански с цена на иска под законоустановения минимум от 5 000 лева.
Като правилен /обоснован и законосъобразен/ този извод на предходния тричленен състав на ВКС за неприложимост на касационния контрол към постановеното от Бургаския ОС въззивно определение, ще следва да бъде споделен.
Ноторно е, че отменителният иск с правно основание по чл. 135 ЗЗД е конститутивен и с него с цели обявяването за относително недействителна спрямо ищеца /кредитора/ на процесната разпоредителна сделка, обективирана в случая като продажба на недвижим имот от датата 11.VI.2009 г. в предписаната нотариална форма и при посочена в акта данъчна оценка в размер на 1 455.30 лв. /хиляда четиристотин петдесет и пет лева и тридесет стотинки/. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК – във вр. т. 2 от същия законов текст, по искове за съществуването на договор, когато последният има за предмет вещни права върху имот, размерът на цената на иска е именно данъчната му оценка. След като спряното първоинстанционно гражданско дело е с цена на иска под законоустановения минимум от 5 000 лв., бъдещо въззивно решение по този спор не би подлежало на касационно обжалване. Що се отнася до правилото на § 25 от ПЗР н ЗИДГПК, че висящите до датата 21.XII.2010 г. производства следвало да се приключват по досегашния ред, то се отнася за съответната инстанция и, в частност, означава, че ВКС не би могъл да прекрати на това основание веднъж вече образувано пред него касационно пр-во, ако атакуваното пред него въззивно решение или определение по гражданки и търговски дела с цена на исковете под 5 000 лв. и съответно -под 10 000 лв., са били постановени до 21.XII.2010 г.
С оглед изложеното настоящата частна жалба на [фирма] – София ще следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ
ПОТВЪРЖДАВА определение № 899 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 14.XI.2011 г., постановено по ч. т. дело № 823/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 887 по описа за 2011 г.