2
Определение
№ 7
София, 10,01,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков
при секретаря прокурора …
и с участието на като изслуша
докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 834 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК – във вр. чл. 274, ал. 1,т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 6466/2.XI.2011 г. на К. И. К. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-П., против определение № 1505 на Пловдивския апелативен съд от 27.Х.2011 г., постановено по гр. д. № 895/2011 г., с което – на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 292 ГПК – е било спряно въззивното пр-во по това дело: предвид служебно известното на този въззивен съд обстоятелство, че пред ОСТК на ВКС имало образувано висящо тълкувателно дело № 1/2010 г. по въпроса за допустимостта на прекия иск срещу застраховател в случаите на уважен с влязло в сила решение срещу деликвента иск по чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за вреди от същото събитие, респ. и за основателността на този иск.
Оплакванията на частния жалбоподател К. са за постановяване на атакуваното определение при съществено нарушение на процесуалния закон. С оглед това се претендира отменяването му и връщането на делото за по-нататъшни процесуални действия по съществото на исковата му претенция срещу ответното застрахователно д-во.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма] – София писмено е възразило по основателността на изложеното в нея оплакване за незаконосъобразност, претендирайки за оставянето й без уважение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в спряното въззивно пр-во пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна жалба на К.
И. К. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК решаващият съд спира образувано пред него производство и „в изрично предвидените в закон случаи“. Тъй като предложението на състав от ГК или ТК на ВКС за постановяване на тълкувателно решение от съответното Общо събрание – с оглед уеднаквяване на практиката на съдилищата, има за своя пряка последица „спиране производството по делото“, висящо пред ВКС по конкретен спор, то – по същия аргумент, наличието на вече образувано и висящо тълкувателно дело пред ВКС по същия правен въпрос, предмет на разглеждане от въззивната инстанция, представлява основание за спиране на въззивното производство. Това би предотвратило възможността за атакуване на бъдещото въззивно решение по релевантния процесуалноправен въпрос като постановено в противоречие с практиката на ВКС по същия. /арг. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/. В заключение, без значение е изтъкнатото от частния жалбоподател обстоятелство, че веднъж вече въззивният съд се е произнесъл по същото дело в противоположен смисъл /за липса на преюдициална зависимост между висящото тьлк. дело № 1/2010 г. по описа на ОСТК на ВКС и спора, предмет на прекия иск на К. срещу [фирма] – София/, след като определенията по чл. 229 ГПК не слагат край на делото и макар да са преграждащи неговия ход, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд – „вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск“.
С оглед изложеното настоящата частна жалба на К. И. К. от [населено място] ще следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1505 на Пловдивския
апелативен съд, от 27.Х.2011 г., постановено по гр. дело № 895/2011 г. – за
спиране на въззивното производство по същото дело на основанието по чл.
229, ал. 1,т. 4 ГПК. ,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: Т