2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 230
С., 18,10,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков
при секретаря и с участието на
прокурора , като изслуша докладваното
от съдията Емил Марков търг. дело № 695 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1759 от 2.V.2011 г. на В. Н. Н., подадена чрез назначеният й от съда особен представител, против въззивно решение № 4 на СГС, ГК, с-в IV-Д от 26.1.2011 г., постановено при участието на [фирма]-С. като трето лице-помагач на страната на ищеца [фирма] по гр. дело № 10124/10 г. и потвърждаващо първоинстанционното решение на СРС, ГО, 33-и с-в от 22.IV.2010 г. по гр.д. № 499/09 г. „в частта, с която исковете са уважени, в. т.ч. и в осъдителните му части“. С последното, по искове на [фирма] – С. с правно основание по чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени срещу настоящата касаторка, спрямо нея е било признато за установено, че дължи на д-вото сума в размер на 1 477.96 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/ – главница, като равностойност на доставена й, но незаплатена топлоенергия за период от 16 месеца, считано от 1.XII.2005 г., мораторна лихва върху същата главница в размер на сумата 366.50 лв. за периода от 1.XII.2006 г. до 13.VIII.2008 г. и ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозираното от търговеца заявление по чл. 410 ГПК /26..VIII.2008 г./, като в полза на последния и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. е била осъдена да му заплати направените по делото разноски в размер на 636.89 лв./т.е. осъдителната част е само една/.
Единственото оплакване на касаторката Н. е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което тя претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за отхвърляне на съединените положителни установителни искове на [фирма] – С. по чл. 422 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от особения й представител от САК, Н. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл по материалноправен въпрос „от значение за точното прилагане на закона“, а именно на чл. 83 ЗЗД, както и на чл. 154, ал. 2 ЗЕ — преди отмяната на последния /ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 8.IX.2006 г./.
Ответното по касация [фирма], така както и конституираното в процеса като негов помагач трето лице [фирма]-С., не са ангажирали становища на своите представители нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на В. Н. Н. от С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая да бъде обсъждано евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в изменената редакция на текста към ДВ, бр. 100 от 21.XII.2010 г. и в сила от тази дата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева — за граждански дела, и до 10 000 – за търговски дела. Спорът, предмет на отхвърлените с атакуваното въззивно решение положителни установителни искове по чл. 422 ГПК, е бил такъв по гражданско дело относно вземане на топлофикационното д-во в размер на сумата 1 477.96 лв., законна лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и мораторна лихва върху същата главница в претендирай размер от 366.50 лв., т.е. всяка от тези две обективно кумулативно съединени установителни претенции е била под законоустановения минимум от 5 000 лв.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Н. Н. от С.,[жк], [жилищен адрес] ап. № 39, подадена чрез назначения й особен представител в процеса от САК, против въззивното решение № 4 на Софийския градски съд, ГК, с-в IV-Д, от 26.1.2011 г., постановено по гр. дело № 10124/2010 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ:
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 695 по описа за 2011 г.