2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4842
С., 16.07. 2012 г.
2
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков
при секретаря прокурора и с участието на като изслуша
докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 400 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 55522 от 21.V.2012 г. на застрахователното акционерно д-во „А. България“-С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК, против въззивното определение № 7761 на Софийския градски съд, ГК, с-в П-В, постановено в з.з. на 2.V.2012 г. по ч.гр. дело № 4147/2012 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на този застраховател срещу първоинстанционното разпореждане на СРС, ГО, 52-и с-в, от 19.1.2012 г. по ч. гр. дело № 61250/2011 г.: за отхвърляне на заявлението му по чл. 410 ГПК срещу ответното [фирма]-С. за присъждане на главница в размер на 7 523.52 евро, както и на мораторна лихва за периода от 15.IX.2009 г. и до датата на подаване на заявлението /27.XII.2011 т.1, съответно в размер на сумата от 2 067.94 евро, а също и законната лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението и до окончателното й изплащане, а също и деловодни разноски.
Оплакванията на застрахователното д-во частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му, както и отменяване на потвърдения с него отказ за издаване на заповед за изпълнение на парични задължения по реда на чл. 410 ГПК и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да се разпореди издаването на исканата заповед за изпълнение и се присъдят разноски в полза на застрахователя.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата му, [фирма]-С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но при липса на надлежно посочен релевантен правен въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред СГС, частната касационна жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.II.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода „по конкретното дело“, разрешен в обжалвания акт на въззивната инстанция. Докато Върховният касационен съд не може и не е задължен да извежда този релевантен правен въпрос от изложението към жалбата, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат изтъкваните допълнителни основания за това /в случая по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 7761 на Софийския градски съд, ГК, с-в П-В, от з.з. на 2.V.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 4147/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. д. № 400 по описа за 2012 г.