ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 196
София, 16.03. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков
при секретаря прокурора и с участието на като изслуша
докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 843 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 40341/29.VIL2009 г. на „А. комуникации“ Е. -София, подадена против онези части от въззивното решение № 188 на Софийския градски съд, ГК, с-в IV-Д от 29.VI.2009 г., постановено по гр. д. № 3148/09 г., с които, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД това д-во е било осъдено да заплати на „Салекс“ ООД Б. сумите 3 659.04 лв. и 3 204.43 лв., ведно със законните лихви върху тези две главници, считано от 10.VIIL2007 г. и до окончателното им изплащане, а също и мораторна лихва върху тях в размер на 24.19 лв. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, дължима за 10-дневен период на забава – от 31.VII.2007 г. и до 10.VIII.cr., както и 576.52 лв. съдебно-деловодни разноски. Изрично търговецът-касатор сочи, че обжалва и онази част от мотивите на въззивното решение, с която било „прието за установено, че Договор от 04.10.1996 г. е развален на основание чл. 262, ал. 2 ЗЗД“.
Оплакванията на касатора „А. комуникации“ ЕООД-София са за неправилност на въззивното решение на СГС в атакуваните негови осъдителни части /и мотиви/, поради постановяването му при пороци, обективиращи приложението и
В изложението си по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК касаторът „А. комуникации“ Е. – София обосновава допустимостта на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, релевирайки материалноправните въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл, а именно: За възможността договорът за изработка да бъде развален след изтичане на уговорения между страните по сделката срок за изпълнение на поръчката, както и относно реда за неговото „прекратяване“, ако работата е била вече предадена, макар и с недостатък, а също и дали некачественото изпълнение на изработеното следвало да се приравни на пълно неизпълнение на договора от страна на изпълнителя. Позоваването е на 5 решения на отделни състави на ВКС, респ. на ВС /до 1996 г./, на 4 решения на окръжни съдилища, на три, постановени от апелативните съдилища в София, Б. и П. и на едно арбитражно решение.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Салекс“ ООД- Б. писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. Д от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата на софийското дружество оплаквания за неправилност на въззивното решение на СГС в атакуваните негови части.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред СГС, касационната жалба на „А. комуникации“ Е. – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Въз основа на тълкуване съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, СГС е достигнал до извод, че вместо за „покупко-продажба“, както е бил озаглавен, процесният договор сключен между страните по спора на 4.X.2006 г., е разкривал всъщност белезите на такъв по чл. 258 ЗЗД – за изработка. В тази връзка, за да уважи предявените в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове на „Салекс“ ООД- Б. с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, въззивният съд е приел, че към датата 16.VII.2007 г. с обратно действие бил настъпил конститутивният ефект на упражненото от този възложител потестативно право на разваляне на договора за изработка – поради цялостното неизпълнение на поръчката. Съобразено е било – въз основа на данните по делото, че в хода на извършените от възложителя „Салекс“ О. текущи проверки, т.е. преди окончателното приемане на работата с надлежно съставен от страните по сделката приемо-предавателен протокол за монтаж, инсталация и инсталационни настройки, за точното изпълнение на последната – във времево, количествено и качествено отношение – с оглед поведението на търговеца-настоящ касатор вече е била възникнала опасност това в действителност да може да се случи „по уговорения начин“.
От изложеното дотук се налага извод, че в конкретната хипотеза въззивната инстанция не се е произнасяла по въпрос за „прекратяване“ на процесния договор за изработка, нито за последващо приемането на работата негово разваляне, така че вторият от релевираните от касатора три въпроса е с изцяло хипотетичен характер. Основанията за прекратяване на договор за изработка са визирани в текста на чл. 269 ЗЗД, докато в случая СГС е приел, че развалянето на сделката е предприето от възложителя преди той да е приел работата, за която дължи уговореното в полза на настоящия касатор възнаграждение. Що се отнася до въпроса налице ли са били „след изтичане срока на договора“ основанията по чл. 262, ал. 2 ЗЗД за развалянето му, той също не е бил предмет на произнасянето на СГС, тъй като тълкуването на конкретната сделка от 4. Х.2006 г. като такава за изработка, а не за „покупко-продажба“, не свързва датата 31. Х.2006 г. с надлежно уговорен краен срок за изпълнение на поръчаното. След като в приложение 2 към процесния договор /относно графика за монтаж на системата за видеонаблюдение/ датата 20. Х.2006 г. е била уговорена за „подписване на
При тези данни е неоснователна тезата на касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за наличие на материалноправен въпрос досежно развалянето на договор за изработка по реда на чл. 262, ал. 2 ЗЗД, който да е противоречиво решаван от съдилищата в Републиката, включваща и тази на отделни състави на ВКС, която е с изцяло казуален характер. В заключение, въззивната инстанция се е произнесла по конкретното дело в положителен смисъл по въпроса дали некачественото изпълнение на договор за изработка може да е равносилно на пълно неизпълнение и този въпрос няма естеството на такъв, който да е противоречиво решаван от съдилищата при наличие на изричната разпоредба на чл. 261, ал. 2 ЗЗД, че изпълнител, който извършва работата със свой материал, отговаря за доброто качество. Очевидно е, че съдебната практика разграничава множество други случаи, в които
ИЗПЪЛНИТРТ …………….. ОТ
възложителя материал, но поради това те не биха могли да обосновават допустимостта на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение на СГС по гр.д. № 3148/09 г. Отделно от диспозитива на въззивното решение, никоя част от неговите мотиви не подлежи на самостоятелно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 188 на Софийския градски съд, ГК, с-в IV-Д от 29.VI.2009 г., постановено по гр. д. № 3148/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1