Определение №150 от 21.6.2012 по търг. дело №179/179 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№150

гр. София, 21.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков
като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. дело № 179 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молбата на [фирма]-София в качеството му на касатор по делото, приключило в пр-во по чл. 288 ГПК с неподлежащото на инстанционен контрол определение № 4/10.1.2012 г. за отказ да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Русенския ОС и с осъждането на този застраховател да заплати на ответника по касация Б. разноски в размер на сумата 1 000 лева. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК молителят претендира да бъде намален размера на присъдените разноски, представляващи изплатен хонорар на един адвокат за изготвянето на отговор по касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, тъй като това възнаграждение било прекомерно спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото.
По реда чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата С. П. Б. е изразил становище чрез своя процесуален представител по пълномощие, че тя била просрочена.
Молбата на застрахователното д-во касатор е била подадена на 10.11.2012 г. /с вх. № 1506/ и следователно е постъпила в пределите на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, считано от датата на определението по чл. 288 ГПК, поради което тя ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази молба на [фирма]-София по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро във вр. чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователна.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/9.VII.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по дела с определен материален интерес за една инстанция възнаграждението при интерес от
5 000 до 10 000 лв. е 450 лв. + 4% за горницата над 5 000 лева. В процесния случай материалният интерес по делото е бил в размер на 5 264 лева. Следователно определеният според цитираното правило хонорар за един адвокат бил следвало да е в размер на сумата 460.56 лв. /четиристотин и петдесет лева и петдесет и шест стотинки/. Но § 2 от ДР на същата Наредба предвижда, че в случаите по чл. 78, ал. 5 ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на посочените в нея възнаграждения, т.е. по-ниско от 1 381.68 лв. След като присъденото такова по реда на чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК не го надвишава и е съобразено с чл. 36 от закона за адвокатурата, молбата на застрахователя по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро във вр. чл. 78, ал. 5 ГПК ще следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] – София с вх. № 1506/10.И.2012 г. за изменение на определение № 4/10.1.2012 г., постановено в пр-вото по чл. 288 ГПК по т.д. № 179/2011 г., В ЧАСТТА МУ за разноските посредством намаляване на присъдената сума от 1 000 лв. на основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК.’
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top