3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32
София, 18.01.2012 г..
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков
при секретаря и с участието на
прокурора , като изслуша
докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 875 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК – във вр. чл. 613а, ал. 1 и чл. 632, ал. 4 ТЗ.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 1727 от 19.IV.2011 г. на Н. /по-нататък Н. или А./, подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие против решение № 37 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 21.11.2011 г., постановено по т. д. № 138/2010 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 433 на Великотърновския ОС от 10.IX.2010 г. по т. д. 466/09 г.: за прекратяване, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, на спряното дотогава пр-во по несъстоятелност на ответната з. „З. н. – П. С.“ и спрямо същата, като обявен в несъстоятелност търговец, е било постановено заличаване от търговския регистър.
Оплакванията на А. касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира неговото касиране /като неправилно/ и се инвокира довод, че търговският закон не предвиждал изрично изискване депозирането на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 6296 ТЗ да стане в пределите на едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 от същия – считано от вписване на решението по ал. 1 на този законов текст.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Н. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по материално- и процесуалноправен въпрос относно условията за заличаване от търговския регистър на обявен в несъстоятелност длъжник, който бил решаван противоречиво от съдилищата, а понеже нямало „трайна практика или практика на ВКС“, този правен въпрос се явявал и „от значение за точното прилагане на закона“.
Ответната по касация З. „З. н.-П. С.“ със седалище и адрес на управление в това село на [община], област В. Търново, не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на Н. – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационния контрол, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ за заличаване на ответната кооперация от търговския регистър, Великотърновският апелативен съд е приел, че законоустановеният едногодишен срок за възобновяване на производството при внасяне на определената сума „в същия този срок“, изтича на 13.VIII.2010 г., както и че след като веднъж Н. го е пропуснала, съдът по чл. 613 ТЗ го е удължил с една седмица, считано от съобщението до А. за това, посочвайки й банкова с/ка, по която тя е следвало да депозира въпросната сума от 3 800 лв. Констатирано е същевременно, че настоящият касатор е пропуснал и удълженият /след изтичането на 1-годишния/ срок, чието изтичане е станало на присъствената дата 9.IX.2010 г. и затова няма основание за повторно „удължаване“ на срока, визиран в нормата на чл. 632, ал. 2 ТЗ.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на TP № 1/19.II.20120 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. При съпоставка между релевирания от А. касатор правен въпрос в изложението към жалбата й, с този, който е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, не бе установен идентитет, т.е. не може да се обоснове приложно поле на касационното обжалване в нито една от хипотезите по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ТЗ.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 37 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 21.11.2011 г., постановено по т. д. № 138/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 875 по описа за 2011 г.