ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№195
СОФИЯ, 16.03.2010
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков
при секретаря прокурора и с участието на като изслуша
докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 823 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6993/1.VII.2009 г. на Г. Н. Л. от с. Г., община-гр. Троян, подадена чрез процесуалния му представител адв. К от АК- Л. , против въззивното решение № 177 на Л. окръжен съд, ГК, от 29.VI.2009 г., постановено по гр. д. № 116/09 г., с което е бил отхвърлен неговият иск с правно основание по чл. 58 ЗК, предявен срещу потребителната кооперация „Взаимопомощ“ със седалище в същото село, имащ за свой предмет отмяната на решението от 14.VIII.2008 г. на нейното общо събрание – за изключването на Л. като член-кооператор.
Оплакванията на касатора Г. Н. Л. са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение, поради необоснованост и постановяването му в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон, като с оглед на това се претендира обезсилването му – вкл. ведно с това на първостепенния съд и връщане на делото за ново разглеждане от РС- Т. или, алтернативно: касиране на въззивното решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковата претенция на Л. срещу П. „Взаимопомощ“ със седалище в с.
Голяма Ж. , община-гр. Троян да се уважи, като решението й от 14.VIII.2008 г., отнасящо до неговото изключване като неин член-кооператор , се отмени.
В изложението си по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГП. касаторът Г. Н. Л. обосновава допустимостта на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГП. , поддържайки, че с атакуваното решение Л. ОС се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, както и че същият, но означен вече като „правен проблем“, бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В останалата си част изложението на касатора Г. Н. Л. съдържа изброяване на т.нар. „неизяснени въпроси в закона и практиката на ВКС, които били съществени“.
О. по касация П. „Взаимопомощ“ със седалище в с. Г., община-гр. Троян не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за недопустимост и неправилност на атакуваното от Л. въззивно решение на Л. ОС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГП. и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Л. ОС, касационната жалба на Г. Н. Л. от с. Г., община-гр. Троян ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Предмет на факултативно осъществяваният от ВКС инстанционен контрол, посредством правомощието му по селектиране на редовните въззивни жалби, могат да са само решенията на въззивните съдилища – не и тези, постановени от първостепенен съд /арг. чл. 280, ал. 1 ГПК/. Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на TP № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., всеки касатор е длъжен да посочи в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 главното основание за допустимост на касационното обжалване посредством изрично формулиране на онзи въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, който според него е имал значение за изхода по конкретното дело. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, нито от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на този правен въпрос е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без въобще да се разглеждат сочените допълнителни основани я за това.
В случая касаторът Л. поддържа в изложението си, че Л. ОС се е произнесъл plus petitum, но без да излага каквито и да било доводи в подкрепа на тезата си, поради което дори не може да се направи предположение за вероятната основателност на оплакването му за недопустимост на атакуваното решение. Напротив, може да се констатира при съпоставяне на мотивите към това решение с изложеното в обстоятелствената част и петитума на (веднъж оставената без движение от въззивната инстанция) искова молба на Л. срещу П. „Взаимопомощ“-с. Голяма Ж. , че Л. ОС се е произнесъл в кръга на твърденията му за провеждане на общото й събрание на датата 14.VIII.2008 г. „в нарушение на устава и Закона за кооперациите“, съобразявайки в тази насока правилото на чл. 2, ал. 5 ЗК – във връзката му с чл. 17, ал. 2 ЗК, според което в устава на всяка една кооперация могат да се уредят и други въпроси, но само „доколкото не са уредени в закона“.
М. от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 177 на Л. окръжен съд, ГК, от 29.VI.2009 г., постановено по гр. д. № 116/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ:
А