2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 865
София, 22,12,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Е. МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №510/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. с н ц „ Б ф с”- гр. София против решение № 97 от 25.01.2010 г. по гр.д. № 2504/2009 г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация- П. З. П. от гр. С и Аг. „ И. – А.” – гр. С са на становище, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, е поддържал, че жалбата му е „ допустима съобразно разпоредбите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК”, чийто текст е възпроизвел. Поставил е материалноправен въпрос, а именно – „ Следва ли действия по подготовка за сключване на един договор и / или от действия по изпълнение на договор, за който се твърди, че е сключен с конклудентни / мълчаливи/ действия, да се приеме, че съдържа уговорки / поети задължения/, за които липсват действия, сочещи за тяхното приемане”. Страната е мотивирала наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като е посочила, че съобразно т.4 на ТРОСТГК № 1/09г. ако ВКС „приеме да отговори на този въпрос” щяло да се стигне до „ хипотезата на посочената разпоредба на същото тълкувателно решение”. Посочено е , че въпросът за границите на сключване на договора с конклудентни действия щяло да допринесе за развитие на правото. Поддържано е, че съдът приел, че има сключен договор с конклудентни действия, поради това, че се е позовал на определени действия, които сочели възлагане на изработване на емблемата на Б.. Посочено е още, че съществувал и писмен договор но подписан от лице без представителна власт, като е развита лаконично поддържаната в производството защитна теза на страната относно липсата на доказателства за размера на цената. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Формулираният от него въпрос не е релевантен по смисъл на цитираната норма, не само поради това, че е фактически, но и защото не е свързан с решаващ извод на съда. Решаващият състав не е приемал, че договора между ищеца и ответника – физическо лице е сключен с конклудентни действия, а е направил извод за валидно обвързващо страните правоотношение, изведено както от договора между Аг „ И. – А.” като представител на дизайнера П. и изпълнителния директор на С.то на 10.03.2004г. но и с оглед възражението, че не е установено упълномощаването му е разгледал всички събрани по спора доказателства, създаващи установеност за наличие на валидна облигаторна връзка, като тези доказателства не съставляват конклудентни действия на страните- възлагане от президента на Б. на П. П. да създаде художествен проект на емблема на С.то, приемане от конгреса на новите символи в това число и емблемата, създадена от ищеца. Или така поставен и развит въпросът за сключване на договора чрез конклудентни действия, всъщност съставлява оплакване на касатора за необоснованост на решението, поради неправилно възприемане от съда на установената фактическа обстановка по спора, а не правен въпрос, формулиран съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК- арг. т.1 ТРОСГТК №1 /2009г.
Дори, обаче, този въпрос, въпреки изложеното да бъде приет за релевантен, то неговото формулиране съставлява само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се позовава касатора/, предполага, освен това обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява поставянето на различни въпроси, нито твърдението, че ако бъде разгледана жалбата от ВКС по реда на чл.290 ГПК, щяло да се стигне до хипотезата на т.4 на ТРОСГТК № 1/09г., тъй като разрешенията на това тълкувателно решение съставляват тълкуване на текста на нормата, а не обосновават сами по себе си нейните предпоставки. Становището на страната по спора, както и оплакванията за неправилност на съдебния акт нямат относимост към разглежданото основание, квалифицират се по чл.281 ГПК, поради което не се разглеждат в производството по чл.288 ГПК. Освен това, основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква конкретно обосноваване както на неправилността на установена практика / неразвито от касатора/, така и непълнота или неяснота на правна норма, което да бъде обективно обоснована, а не с оглед субективното разбиране на страната и в контекста на поддържаното от нея становище за основателност на иска.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 97 от 25.01.2010 г. по гр.д. № 2504/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: