3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 785
София, 1.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Е. МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 601/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Г. К. О. от гр. Б. против определение № 128 от 25.01.2010 г. по ч.гр.дело №41/2010 г. на Б. окръжен съд.
Ответникът по частната касационна жалба –„ Ю. и еф джи България” АД – гр. София не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е заявил, че: „материалния и процесуален въпрос бил следния – уведомлението, с което се уведомява длъжника по едно бъдещо вземане, което произтича от издаването на изпълнителен лист се връчва на длъжника лично, а не чрез трето лице”. След така посоченото, страната подробно е изложила своето становище по процесуалноправния спор, както и доводи за неправилност на приетото от въззивния съд. Накратко е поддържан и довод по съществото на спора – че касаторът бил изпълнил задължението си към банката, като му били отказани доказателства за това. Като приложение е изброил изброил определения и решения на ВКС, ВС и В., приложени към жалбата. Други доводи не са развити.
Касаторът не е формулирал изрично материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос, обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК №1/2009г. Заявеният като твърдение въпрос относно начина на връчване на уведомлението до длъжника,е неотносим към решаващия извод на съда, изведен от установените факти, а именно- че уведомлението за издадената заповед за незабавно изпълнение е било връчено редовно – чрез куриерска фирма, при приложена разписка с отразен ръкописно получател „ О.” и подпис. Освен това страната не сочи доводи свързани с лимитивно очертаните хипотези на чл.280, ал.1 ГПК.Приложените без обосноваване на правна връзка с тях решения и определения на ВКС и ВС, тъй като третират валидност на връчване на съобщения и призовки по чл.46, ал.2 ГПК / отм./, т.е. по отменен процесуален ред, нямат относимост към заповедното производство. Решенията на Върховният административен съд не съставляват практика по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК – арг. т. 1 и 2 на ТРОСТК на ВКС на РБ № 1 /2009г.Не е довод за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК изложеното разбиране на страната за неправилност на определенията на съдилищата. По своята същност те са оплакване за незаконосъобразност на определението, свързано с поддържаното от страната становище по спора и са относими към разглеждането му по същество, но не обосновават приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 128 от 25.01.2010 г. по ч.гр.дело №41/2010 г. на Б. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: