3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 571
С., 12,07,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 25 юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1005 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. ООД-Б. против решение № VІ-100/30.06.2011 г. по в.гр.д. № 1308/2010 г. на Бургаски ОС, с което се потвърждава решение № 696/1.06.2010 г. по гр.д. № 7790/2009 г. на Бургаски РС, с което се: 1.Приема по установителният иск по чл.422 ГПК, че касаторът дължи на А. Е.-Ст.З. сумите: 17 222.16 лв. стойност на доставени, но незаплатени стоки по процесната ф-ра, 3 245.10 лв. лихва за забава, както и законната лихва от датата на образуване на заповедното производство., 2. Отхвърля насрещният иск на касатора за осъждане на А. Е. да заплати сумата 6 446.84 лв. платена без правно основание по процесната фактура.
Ответното по касационната жалба Е. е подало подробно мотивиран отговор, че същата не следва да се допуска, а е и неоснователна.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, което е инкорпорирано в жалбата, се твърди, че съдът се е произнесъл неправилно по два съществени материалноправни въпроси относно: Доказателствената сила на първичните счетоводни документи, и Приложението на чл.301 ТЗ касаещи резултатите от действията на трети лица за дружеството купувач.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С Р № 4/16.06.2009 на Конституционния съд, разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК е обявена за противоконституционна относно думата съществен. Следователно, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Доводите за неправилност не са критерий по чл.280,ал.1 ГПК и затова не са предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК. Неправилността е основание по чл.281,т.3 ГПК и е предмет на друго производство по чл.290 и сл. ГПК.
Едновременно с горното, и по двата въпроса се твърди противоречие с Р 62/25.06.2009 по т.д. 546/2008 на ІІ т.о.
Твърдяното противоречие не е налице. В самото решение на ВКС-ІІ т.о. е посочено, че става дума преди всичко за фактически, а след това и за правни изводи, както и че за момент на узнаване по чл.301 ТЗ следва да се приеме представянето на експедиционните бележки пред САС. А в обжалваното решение е прието, въз основа на свидетелските показания, че въззивникът е узнал за извършеното разтоварване на обекта му много преди предявяване на заявление по чл.410 ГПК и предявяване на иска. Следователно, между решенията няма пълен идентитет, а и поставените въпроси не са правни, защото са обусловени от фактите по делото и доказването им. Всъщност касаторът е преписал въпросите от опр. 4/7.01.2009 по т.д. 546/2008 на ІІ т.о. за допускане на касационно обжалване, и на чието решение сега се позовава. В принципното прилагане на чл.301 ТЗ няма противоречие, а различието е фактическо – момента на узнаване. Освен това, в цитираното решение на ІІ т.о. става дума за фактура преди законодателното изменение на чл.7,ал.1 ЗСч.-ДВ 96/2004 г., когато се изискваше да е подписана от продавача и купувача. Предаването и приемането на стоката може да се доказва с всички допустими доказателствени средства. Въззивният съд с обжалваното решение е установил наличието на трайни търговски отношения и е преценил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност.
Съобразно т.1 ТР 1/2009 ОСГТК, може да се постави въпросът: Допустимо ли е в производството по установителния иск по чл.422 ГПК да бъде предявен и приет за разглеждане насрещен осъдителен иск? Отговорът на този въпрос би могъл да даде вероятност за недопустимост на решението по този иск. Но в случая този въпрос не следва да се обсъжда, не само поради това, че касаторът не го повдига, а и най-вече поради разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК, тъй като този иск е до 10 000 лв.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № VІ-100/30.06.2011 г. по в.гр.д. № 1308/2010 г. на Бургаски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: