4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
С., 07,02,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 893 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4065/11.ХІ.2010 г. на [фирма]-гр. В., подадена против въззивното определение № 395 на Т. ОС, ГК, 3-и с-в, от 18.Х.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 311/10 г., с което е било отхвърлено искането на това дружество /в качеството му на заявител по чл. 418 ГПК/ за допускане незабавно изпълнение на издадената в негова полза заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 3 ГПК срещу длъжника [фирма]-гр. Т. за сума в размер на 6087.23 лв., представляваща „договорна лихва” за забава в плащанията по общо 27 фактури във връзка с изпълнението на сключен между страните договор за покупко-продажба на нефтопродукти /№ 20 от 22.ХІІ.2006 г./ с нотариална заверка на подписите на представляващите търговците.
Оплакванията на дружеството частен касатор са за постановяване на атакуваното въззивно определение при пороци, обективиращи приложението на всяко едно от трите отменителни основания, визирани в текста на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се претендира касирането на този съдебен акт.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор [фирма]-гр. В. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното определение Т. ОС се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото, свеждащ се „до правомощията на въззивния съд в заповедното пр-во, при положение, че първостепенният съд е издал заповед за незабавно изпълнение и е разпоредил нейното незабавно изпълнение и издаване на изп. лист”. В тази връзка са инвокирани доводи, че институтът на заповедното пр-во бил въведен за пръв път със сега действащия ГПК, в сила от 1.ІІІ.2008 г., поради което нямало „създадена в достатъчна степен” съдебна практика.
Ответното по частната касационна жалба [фирма]-гр. Т. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното определение на Т. ОС.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Т. ОС, частната касационна жалба на [фирма]-гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й – с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото: когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да бъде създадена съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена – предвид настъпили в законодателството и в обществените условия промени.
В случая въззивната инстанция не е споделила преценката на първостепенния съд, че процесната парична сума е във връзка с конкретно задължение, съдържащо се в представения към заявлението договор за покупко-продажба № 20/21.ХІІ.2006 г., като в тази насока позоваването на състава на Т. ОС е било именно върху съдебна практика на отделни състави от ТК на ВКС в материята на заповедното производство. В този смисъл по отношение релевирания от частния касатор процесуалноправен въпрос със задължителна сила продължават да се ползват постановките на т.т. 9 и 19 на ТР № 1 от 4.І.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2000 г. – за променените функции на втората инстанция, „производството пред която е продължение на първоинстанционното”, както и че мотивите на въззивния съд трябва да отразяват „решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, чиито непряк резултат е констатацията за пълно или частично съвпадение или за несъвпадение на изводите му с тези на първата инстанция, което намира израз в диспозитива на съответния съдебен акт /решение или определение/”. В равна степен всичко това важи и за правомощията на въззивния съд в заповедното производство по Гл. ХХХVІІ сега действащия ГПК, в сила от 1 март 2008 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 395 на Т. окръжен съд, ГК, 3-и с-в, от 18.Х.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 311/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 893 по описа за 2010 г.