3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 24,01,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело №885/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Д. И. С. от [населено място] против определение №799/ 28.10.2011г. по ч.гр.д. №809/2011г. на Врачански окръжен съд.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът С. е заявила, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.3 ГПК поради това, че въззивния съд се е произнесъл „неправилно по процесуалноправен въпрос, който имал значение за точното прилагане на закона”. Страната е сочила, че спорния процесуалноправен въпрос бил „ Какви обстоятелства и според какви критерии следва да бъдат преценявани за наличие на основания за освобождаване на ищеца от такси и разноски при условията на чл.83,ал.2 ГПК”.Подробно са изложени оплаквания за неправилност на изводите на съда в контекста на становището на страната за затрудненията й да заплати държавната такса определена по спора. Разгледан е и предмета на повдигнатия правен спор, като е направена връзка за това , че определената държавна такса възпрепятства страната да „ проведе защитата си”. Направен е извод, че като не е съобразил тези оплаквания съдът се е произнесъл по „съществен процесуален въпрос като не е приложил правилно закона”. Изложено е общо разбиране за необходимостта от „ усъвършенстване на нормативната уредба”, като е изведено, че по „горепосочените причини” съществувала „обилна противоречаща практика на съдилищата” по прилагане на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът С. не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Формулираният от нея въпрос, дори и да се приеме за релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, макар да е поставен хипотетично и да намира своят пряк отговор в разпоредбата на чл.83, ал.2 т.1-7 ГПК и въпреки това, че не е мотивирана връзката му с решаващите мотиви на въззивния съд, съставлява очертаване само на общото основание за допускане на касационно обжалване, което е част от фактическия му състав, тъй като релевантния въпрос следва да бъде разрешен в една от изчерпателно изброените хипотези на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено като основание от касатора, предполага обосноваване от нейна страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не са оплакванията за неправилност на акта на съда / така квалифицирани и от страната/, които са ирелевантни към основанията по чл.280, ал.1 ГПК, нито лаконично посоченото, че по приложението на чл.83, ал.2 ГПК имало противоречива практика. Липсата на конкретни доводи, свързани с противоречиво прилагане на правната норма, непосочването на конкретни актове въпреки твърдението за наличие на множество такива, липсата на обосноваване на непълнотата или неяснотата на приложимата норма,определяща обективна нужда от тълкуването й, водят до невъзможност за преценка за наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване на обжалвания акт.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №799/ 28.10.2011г. по ч.гр.д. №809/2011г. на Врачански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:`