4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
София, 09,04,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 489 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 1349/21.ІІ.2011 г. на застрахователната кампания [фирма] – София, подадена чрез нейния юрисконсулт против онази част от решение № 997 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 17.ХІІ.2010 г., постановено по гр. д. № 696/2010 г., с която д-вото е било осъдено – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ – да заплати на С. Юл. Й. със съдебен адрес в [населено място] обезщетение в размер на сумата от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/ за претърпените от нея неимуществени вреди по повод смъртта на А. Н. Т., с кого живеела в продължение на 4 години на съпружески начала докато той бил в брак, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на настъпване на процесното ПТП – 29 юни 2007 г. и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на касатора застраховател са както за недопустимост, така и за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част: поради разглеждането на искова претенция от нелегитимирано да претендира морални вреди лице и предвид постановяването на този съдебен акт в нарушение на материалния закон и „при превратно обсъждане на събраните по делото доказателства”. Поради това ЗК [фирма] претендира неговото частично обезсилване или касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който, като неоснователен и недоказан, да се отхвърли иска на С. Й. по чл. 226 КЗ, като в резултат застрахователят бъде снабден и с обратен изпълнителен лист за присъдената срещу него сума в размер на 60 000 лева.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата му, търговецът застраховател обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част на решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в постановките на ППВС № 4/1961 г., на ППВС № 5/1969 г., както и на ППВС № 2/84 г., по материалноправния въпрос за принадлежността на ищцата С. Юл. Й. към кръга на онези изчерпателно изброени лица, които са надлежно легитимирани да претендират обезщетяване на претърпените от тях неимуществени вреди при смърт на пострадал от непозволено увреждане.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация С. Ю. Й. със съдебен адрес в [населено място], действаща лично, но и като законна представителка на малолетния ищец /неин син/ Н. А. Н., писмено е възразила както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част /за присъденото й обезщетение в размер на 60 000 лв., ведно с лихва от датата на ПТП/, претендирайки за оставянето му в сила.
Третото лице-помагач на страната на касатора, а именно Ю. С. Я. от [населено място], област В., при чието участие като пряк деликвент въззивният съд е постановил решението си, не е ангажирало свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за недопустимост и неправилност на този съдебен акт на САС в атакуваната му осъдителна част досежно уваженият пряк иск на Й. срещу застрахователя.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на ЗК [фирма] – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По оплакването на касатора ЗК [фирма]-София по чл. 281, т. 2 ГПК:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., само „ако съществува вероятност” обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол. Твърдението на касатора, че атакуваното въззивно решение било процесуално недопустимо, понеже ответницата по касация С. Юл. Й. нямала качеството на лице от кръга на активно легитимираните такива (съобразно трайната задължителна практика на ВКС), за да може да претендира присъждане на обезщетение по реда на чл. 226, ал. КЗ за своите неимуществени вреди от смъртта на мъжа, с когото е живяла на съпружески начала и който е баща на представлявания от нея втори ищец, не сочи на такава вероятност. Това е така, защото въпросът за активната материалноправна легитимация е винаги такъв по основателността на една искова претенция – не и досежно нейната процесуална допустимост..
2. Относно твърдяното от застрахователя наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК:
Не е налице твърдяното противоречие между цитираните три постановления на Пленума на ВС /до 1996 г./ и произнасянето на състава на САС по релевирания от д-вото правен въпрос за принадлежността на ищцата С. Юл. Й. към кръга от лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. Въззивната инстанция е приела, че досежно ищцата Й. става въпрос за ”съжителство на две лица от различен пол, когато загиналият и преживелият го са били във фактическа семейна съпружеска връзка, която е била продължителна и трайна и от която те имат малолетно дете” – вторият ищец, по отношение присъденото на който по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 50 000 лв. въззивното решение, като необжалвано, е влязло в сила. Достатъчно, с оглед задължителните за съдилищата постановки на най-съвременното от трите цитирани от касатора постановления, е това, че Й. и загиналият в хода на процесното ПТП от 29.VІ.2007 г. А. Н. Т. са живели без брак, т.е. не е било налице престъплението двубрачие (по смисъла на чл. 179, ал. 2 НК), посочено в ППВС № 2/1984 г. като единствена пречка за това да се търси обезщетение за неимуществени вреди от преживелият в такава престъпна брачна връзка „съпруг”. Произнасяйки се по релевирания от застрахователя в изложението към жалбата му материалноправен въпрос, изрично САС е посочил в мотивите към обжалваната осъдителна част на решението си не само, че връзката между Й. и загиналия Т. е била трайна и продължителна и че от нея има дете, но и че с ППВС № 2/1984г. се изоставя въведеното с предходното ППВС № 5/1969 г. допълнително изискване фактическото съпружеско съжителство „да не противоречи на правилата на морала”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 997 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 17.ХІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 696/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2