4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
С., 22,11,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 568/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Т. Г. П. от [населено място] против определение № 175 от 20.06.2012 г. по ч.гр.дело №411/2012 г. на Хасковски окръжен съд.
Ответникът по частната жалба- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е възпроизвел текстово разпоредбата на чл. 280, ал.1 т.1 -3 ГПК. Посочил е, че „ неправилното приложение на императивни разпоредби на материалния и процесуален закон винаги е въпрос от значение за точното прилагане на закона.” Страната подробно е интерпретирала приетото от въззивния съд, като е поддържала, че разрешението дадено от него противоречало на т.2 на ТРОСГК №1/00г. Подробно е развито и разбирането й във връзка с въпроса – „налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл.422 ГПК и против лица- солидарни длъжници, които не са подали възражения по чл.415 ГПК”, обосновано не само с разбирането на страната, но и с особеното мнение на член на състава на въззивния съд основано именно на цитираното разрешение на ТРОСГТК на ВКС, подробно интерпретирано и споделено от касатора.Направен е лаконичен извод, че с оглед „ новата уредба” нямало съдебна практика и съответно произнасянето на ВКС щяло да има значение за точното прилагане на закона.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.Дори и да се приеме, че формулирания от него въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ГПК, то той установява само наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване. Страната не обосновава хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ на която се е позовал разглеждайки т.2 ТРОСГК на ВКС на РБ № 1 / 2000г. Този извод произтича не само от това, че поставения от него въпрос изобщо не е бил предмет на разрешаване с посоченото тълкувателно решение, но и с оглед това, че същото третира различен процесуален ред, респективно различно производство. Освен това разрешенията дадени с т.2 на обсъжданото тълкувателно решение по отношение на обикновените другари / а такива са в случая солидарните длъжници, с оглед различния правопораждащ юридически факт обусловил задълженията им/са в смисъл, че съдът не може служебно да конституира неподалите жалба обикновени другари, конституирането им може да стане само по техен личен почин, чрез присъединяването им към жалбата, т.е. при изразена воля от тях за това.Следва да се отбележи и това, че особеното мнение на член на въззивния състав няма относимост към основанията по чл.280, ал.1 ГПК и не може да служи като предпоставка за допускане на касационно обжалване, а доводите, с които това особено мнение е споделено от страната, а отречено мотивирането на правния резултат от мнозинството от състава, съставлява всъщност оплакване за неправилност на съдебния акт и е ирелевантно в настоящето производство.
Твърдяната хипотеза на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, предполага установеност, на това, че съдът с атакуваното определение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора е мотивирал разрешението му в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове на ВКС, респ. ВС или съдилищата. Страната не обосновава довод за наличие на предпоставките и на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като изобщо не е развила доводи за разрешаване на поставения въпрос в приложените съдебни актове. Противоречието, доколкото е заявено общо, с оглед направените от страната оплаквания за неправилност на акта е ирелевантно към основанията по чл.280 ГПК въобще, тъй като правилността на изводите на съда не е предмет на обсъждане в тази фаза на производството. Освен това цитираните актове на първостепенните и окръжни съдилища доколкото за тях няма данни да са влезли в сила не обективират практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09т. , поради което са ирелевантни.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изисква обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е общо поддържаното, че по тази материя нямало практика, което освен това е и фактически невярно тъй като по правната същност на заявлението по чл.415,ал.1 ГПК е налице и задължителна практика – определение №39/19.01.2010. по ч. т. 844/09г. на ВКС, ІІ т.о.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 175 от 20.06.2012 г. по ч.гр.дело №411/2012 г. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: