ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 520
София 22.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 18 юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 317 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. кар О. в н.-В. против решение № 304/15.12.2011 г. по в.т.д. № 511/2011 г. на Варненски АС, с което се отменя решение № 668/829.06.2011 г. по т.д. № 58/2008 г. на Варненски ОС, с което на основание чл.740,ал.2 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на Б. кар О. поради сключено споразумение по чл.740,ал.1 ТЗ.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставя въпросът относно допустимостта на подадената въззивна жалба от Н.-София за отмяна на решение на ВнОС, от който произтичал и следният въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото: Когато едно лице не е включено със свое вземане в списъка по чл.689 ТЗ, одобрен по чл.692 ТЗ, това лице има ли процесуалната легитимация да участва в производството по несъстоятелност, както и да обжалва актове на съда?
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Така поставените въпроси от касатора се свеждат единствено до активната процесуална легитимация на жалбоподателя в въвзивното производство и процесуалната допустимост на въззивната жалба.
1. Процесуалната легитимация предполага принадлежността на правото на иск. Надлежна страна е носителят на правото да иска разрешаване на правен спор. Процесуалната легитимация предполага възникване на процесуалното правоотношение, което ще се развие, въпреки че предявеното искане може да се отхвърли като неоснователно, поради несъществуване на претендираното правоотношение или поради това, че други лица са негови субекти.
2. Материалноправната легитимация е титулярство на гражданско правоотношение-кой е носителят на правото и кой е носителят на задължението. Липсата на материалноправна легитимация ще доведе до отхвърляне на искането, като неоснователно.
По делото Н. е надлежна страна в процеса. Същата претендира във връзка с предявени в срок публични държавни вземания. Претендира защита на свои права-всъщност на АДВ, и има качеството на надлежна страна. Съществуването на тези права е въпрос по същество на правния спор.
Съобразно изложеното и така формулираните въпроси от касатора, няма вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо по смисъла на т.1 ТР 1/2010 ОСГТК.
Налице е практика на ВКС. С Р 112/22.10.2010 по т.д. 191/2010 на І т.о. е прието, че преди постановяване на решение по чл.740,ал.2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност, съдът по несъстоятелността е длъжен да провери дали са приключили процесуалните действия по предявяване и приемане на вземанията на кредиторите, както и дали синдикът се е произнесъл по всички предявени вземания, за които кредиторите са депозирали молби в деловодството на съда.
По поставеният “въпрос по приложението на чл.12 и чл.235 ГПК за задължението на съда да обсъди всички доказателства”, следва да се има предвид следното:
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение, както и правилното разпределение на доказателствената тежест. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 304/15.12.2011 г. по в.т.д. № 511/2011 г. на Варненски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: