4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 964
С., 22,12,2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 845/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба “А. Б. – Клон Б.” КЧТ-[населено място] против определение № 422 от 29.07.2010 г. по ч.гр.дело №181/2010 г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 1985 от 24.06.2010г. по ч.гр.д. № 1076/2010 г. на С. районен съд, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Б. В. У. от[населено място] за сумата 5818лв.- главница, договора лихва за периода 24.11.2008г. до 14.03.2010г. в размер на 868.81лв. и наказателна лихва за просрочени главници в размер на 60.69лв.
Ответникът по частната жалба- Б. В. У. от[населено място] не е заявила становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
С определението, предмет на обжалване, състав на С. окръжен съд е потвърдил разпореждане № 1985 от 24.06.2010г. по ч.гр.д. № 1076/2010 г. на С. районен съд, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Б. В. У. от[населено място] за сумата 5818лв.- главница, договора лихва за периода 24.11.2008г. до 14.03.2010г. в размер на 868.81лв. и наказателна лихва за просрочени главници за периода от 23.12.2008г. – 14.03.2010г. в размер на 60.69лв. За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е приел, че съгласно чл.20 от представения от заявителя договор за потребителски кредит от 23.07.2008г., сключен[населено място], банката има право да обяви предсрочна изискуемост, но тя не настъпва автоматично по силата на просрочието на две или повече вноски, поради което е необходимо и изрично изявление на банката в тази насока за да бъде изпълнено изискването на чл.60 ЗКИ. Лаконично е отбелязано и това че представеното извлечение от счетоводните си книги не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, спрямо което се иска издаване на заповед за изпълнение, тъй като от този документ не може да бъде изведено наличие на забавянето с две или повече вноски.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Със своето изложение касаторът е посочил, че иска да бъде допуснато касационно обжалване на обжалваното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, чието текстово съдържание е възпроизвел. Посочил е, че СлОС „третирал въпроса за необходимостта от изрично уведомяване на длъжника при обявяване настъпването на предсрочна изискуемост на кредита в светлината на чл.60, ал.2 ЗКИ. Поддържал е още, че разрешението на въззивният съд на този въпрос било в противоречие с практиката на ВКС, от която е изведено, че ако в самия договор е посочено, че при определени предпоставки кредитът става предсрочно изискуем не е необходимо друго волеизявление на кредитора, за да настъпи този факт – цитирани са решение №58/09г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №634/07г. на ВКС, ІІт.о. Касаторът е поставил и въпроса- необходимо ли е в извлечението от сметките на банката да бъде посочено кои последователни месечни вноски са забавени. Изложено е, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по този въпрос в противоречие с практиката на ВКС- определение №118 по ч.т.д. 25/09г. на ВКС, ІІ т.о. Страната е отбелязала, че решаването на този въпрос бил от съществено значение по конкретното дело, както и бил от значение за точното прилагане на закона, поради наличие на противоречива практика. Целта на „ настоящето оспорване” била- да бъде преодоляна неправилната практика на съдилищата, създадена поради неточното тълкуване на закона. Така според касатора е обосновано наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. Поставените въпроси, макар и релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК съставляват само един от елементите от фактическия състав на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като нормата изисква същите да са разрешени при една от хипотезите на т.1-3 на текста и наличието им е недостатъчно за да бъде допуснато такова.
В случая касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК. По отношение на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК страната е сочила противоречие на решаващите изводи на съда при разрешаване на въпроса относно уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита с две решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, съответно съставляващи задължителна практика и имащи относимост към разглежданото основание. Макар, че цитираните решения третират поставения въпрос, свързан с предсрочната изискуемост на дълга, произтичащ от договор за потребителски кредит,то същият е бил разрешен също и с решение №92/09г. по т.д. 467/08г. на ВКС, ІІт.о. и решение № 58/09г. по т.д. №584/08г. на ВКС, ІІ т.о. С тези актове е прието, че съществува зависимост между конкретно уговореното с клаузите на договора за кредит и задължението на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем- напр. когато обявяването на кредита за предсрочно изискуем е предвидено диспозитивно- обявяването му от страна на банката за такъв съставлява действие, предхождащо инициирането на заповедно производство, или когато в договора страните са уговорили, че кредитополучателя е поел задължението при неплащането на една или повече вноски кредита да стане предсрочно изискуем автоматично. Съобразно така приетото и съставляващо задължителна практика не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд с обжалваното определение не е приел нещо различно. Нещо повече в съответствие с разгледаните разрешения на състави на ВКС, той е изследвал договореностите между страните и от тях е извел задължението за банката да предприеме действие по обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В тази връзка твърдението на касатора / изложено в частната касационна жалба/, че в договора неправилно било изписано чл.19 вместо чл.20, което налагало тълкуване по реда на чл.20 ЗЗД не обосновава извод за наличие на такава договорка, която дава възможност да се счита, че предсрочната изискуемост на дълга е настъпила автоматично. Следователно, правните изводи при сравняваните съдебни актове съвпадат, а въпросът за правилността на приетото от състава е въпрос по съществото на процесуалния спор, който няма относимост към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.Или не е налице основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК.
Въпросът относно доказателствената стойност на банковите извлечения не обуславя решаващия извод на съда. Основният извод, който е направен от решаващия състав е във връзка с това, че страната не е доказала правото й на предсрочна изискуемост на банковия кредит. Този извод на съда, освен че съвпада с изводите в обсъжданите решения на ВКС изцяло съвпада и с посоченото в определението по ч.т.дело № 714/2009 г. на ВКС, І т.о. / приложено от касатора/, с което също е прието, че предмета на заповедния иск трябва да бъде изискуемо вземане, което съответно следва да бъде установено от заявителя.
Необосновано е разбирането на касатора за наличие на противоречие между приетото с определение №118/09г. по ч.т. №25/09г. на ВКС и обжалвания съдебен акт, които се основават на аналогично тълкуване на закона, но са постановени при различно съдържание на договорно установеното между страните. Освен това лаконичното отбелязване на съда че в конкретния случай от представеното извлечение не може да бъде направен извод за неизпълнение на задълженията на кредитополучателя в твърдяния от взискателя размер не обосновава довод че решаващият състав е приел нещо различно от обоснованото в цитираното определение на ВКС, още повече че както бе отбелязано не това е решаващият извод за да бъде постановен обжалвания резултат.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чиято норма е възпроизвел касатора/, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г.С оглед разгледаното правно съдържание на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба.Още повече, че релевантния въпрос свързан с предсрочната изискуемост на дълга, произтичащ от договор за потребителски кредит е бил разрешен със задължителна практика по чл.290 ГПК – решение №92/09г. по т.д. 467/08г. на ВКС, ІІт.о. и решение № 58/09г. по т.д. №584/08г. на ВКС, ІІ т.о. Следователно не е налице и противоречива съдебна практика.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и обжалвания съдебен акт не следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 422 от 29.07.2010 г. по ч.гр.дело №181/2010 г. на С. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: