3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
София, 16,07,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 378 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № А-525 от 11.V.2012 г. на [фирма] със седалище в [населено място], [община], област М., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-В. против въззивното определение на Монтанския ОС, ГК, от 23.ІV.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 51/2012 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на това д-во срещу определение на съдията по вписванията при РС-Монтана от 6.ІІІ.2012 г.: за отказ да извърши вписване по заявление на търговеца с вх. № 1257 от същата дата – досежно прекратяване на договор за преаренда на земеделска земя за срок от 9 години, който е бил сключен на 26.ХІ.2011 г. с [фирма] със седалище в [населено място], [община], област М..
Оплакванията на търговеца частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение на Монтанския ОС в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му, както и отменяване на потвърденият с него отказ на съдията по вписванията и връщане на делото на последния – със задължителни указания за извършване на исканото вписване.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Монтанският ОС се е произнесъл по материално- и процесуалноправни въпроси, част от които – в противоречие с практиката на ВКС, а другите – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както следва: 1/ Дали на вписване подлежи самото прекратяване на арендния договор или едностранното предизвестие за това; 2/ Императивни ли са нормите на чл. 27, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 от закона за арендата в земеделието и, в частност, допустимо ли е прекратяване на договор за аренда /съответно за преаренда/ с едностранно предизвестие извън посочените в този специален закон случаи; 3/ За допустимостта в едностранно, охранително пр-во, каквото е това по Правилника за вписванията, издаден на основание чл. 116 ЗС, съдията по вписванията, респ. въззивната инстанция, да извършват проверка за законосъобразността „на основанието” за прекратяване на арендния договор. Първият от така формулираните три въпроса бил във връзка с хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, докато останалите два били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Монтанския ОС, настоящата частна касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], община [населено място], област М. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Монтанският ОС е приел, че при липсата на нормативно предвидена възможност за прекратяване на аренден договор с едностранно предизвестие „от един месец”, то съдията по вписванията основателно е отказал да впише това обстоятелство /прекратяването на действието на договора/. Това разрешение не е в противоречие с установената трайна практика на ВКС, че макар пр-вото по вписванията да има охранителен характер, последният не изключва преценка на съответния съдия по вписванията дали е налице подлежащо на вписване обстоятелство, а също и дали то е могло да възникне валидно, т.е съобразно особените изискванията на закона. В този смисъл са както Опр. на І-во т.о. на ВКС по ч. т. д. № 316/2012 г., така и Опр. на І-во т.о.на ВКС по ч. т. дело № 635/2011 г.
В заключение, ноторно е, че наличието на задължителна практика на ВКС изключва приложното поле на касационния контрол по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а и след като такова не е било надлежно обосновано по първата хипотеза на този законов текст, атакуваното въззивно определение на Монтанския ОС не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Монтанския окръжен съд, ГК, от 23.ІV.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 51/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2