4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
С., 23,10,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1062 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4363/7.ІХ.2011 г. на варненското [фирма], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-В., против решение № 187 на Варненския апелативен съд, ТК, от 1.VІІІ.2011 г., постановено по т. д. № 402/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 304/5.ІV.2011 г. на Варненския ОС по т.д. № 2008/2010 г. С последното по иск на овластения от ЧСИ с рег. № 718 взискател К. Р. П. от [населено място] с правно основание по чл. 517, ал. 4 ГПК е било постановено прекратяване на дружеството-касатор.
Оплакванията на касатора [фирма]-гр. В. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който искът по чл. 517, ал. 4 ГПК да бъдел отхвърлен като в тежест на овластения да го предяви взискател П. се присъдят всички направени по делото от страна на д-вото касатор разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Варненският апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос дали спорът, с който е бил сезиран може са реши по същество „без да е налице надлежно представителство на юридическото лице” и въобще „представлявано ли е в дадения случай юридическото лице”. Този въпрос бил решен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в Р. № 357/10.ІІ.1983 г. по гр.д. № 3599/82 г. на І-во г.о., както и в Опр. № 269/21.ІV.1999 г. на ІV-то г.о. по ч. гр. дело № 85/99 г., но също и в Опр. № 10950/22.Х.2008 г. на Първо отделение на Върховния административен съд по адм. дело № 12751/08 г. Според търговеца касатор по така релевирания от него процесуалноправен въпрос обжалваното въззивно решение било постановено и „в противоречие с практиката на съдилищата”: Опр. на САС от 11.ІV.2006 г. по ч. гр. дело № 280/06 г. и Опр. на Ямболския ОС от 23.ІІ.2010 г. по гр. дело № 2/2010 г., а и същият въпрос бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация К. Р. П. от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата на търговеца оплаквания, инвокирайки довод за липса на конкретно посочена хипотеза от процесуалния закон.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
От процесуалноправен аспект въззивната инстанция е приела, че ответното по иска с правно основание по чл. 517, ал. 4 ГПК дружество е било редовно уведомено за първото по делото редовно съдебно заседание пред първостепенния Варненски окръжен съд, след като надлежно упълномощеният негов процесуален представител е депозирал молба за невъзможност да се яви в това заседание поради служебната си ангажираност по друго дело. Следователно релевираният от търговеца касатор процесуалноправен въпрос няма каквото и да било отношение към атакуваното въззивно решение, щом към датата на заседанието, в което е било обявено, че предстои постановяването му, е било счетено за изпълнено указанието, адресирано до управителя на същото д-во П. С. Г. „да потвърди изрично с нарочна молба извършените от собственика на капитала на същото действия без представителна власт”. В съответствие със задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № !/19.ІІ.2020 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на решаващия съд. Щом като се констатира, че релевираният от касатора [фирма] правен въпрос няма такова естество, то е безпредметно обсъждането налице ли са предпоставките по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 187 на Варненския апелативен съд, ТК, от 1.VІІІ.2011 г., постановено по т. д. № 402/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2