3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
София, 23.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 731/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] –[населено място] против решение № 159 от 15.04.2010г. по т.д. № 26/2010 г. на В. окръжен съд .
Ответникът по касация –[фирма] –[населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът e възпроизвел теста на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Посочил е, че основен спорен въпрос по делото бил въпроса „дали с представените стокови разписки може да се приеме, че са настъпили облигационни правоотношения между страните и дали ако същите са подписани от други служители на дружествата / различни от представляващия / обвързват страните”. Лаконично е отбелязано, че от значение за правото и точното прилагане на закона е произнасянето по „ въпросния казус с оглед прилагането на разпоредбата на чл.327 ТЗ”. Също така лаконично е маркирано и противоречие с практиката на ВКС / не са сочени актове/ и на съдилищата досежно „ преценката по какъв начин се събират и кредитират доказателства при продажба на дадена стока без да е подписан договор за продажба” Изброени и приложени са пет решения на районни и окръжни съдилища. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените от него въпроси, макар и непрецизно формулирани спрямо приетото от въззивния съд са релевантни за спора, но те установяват само общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице основание, свързано с твърдяната хипотеза на т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК, следва да бъде установено, че съдът с атакуваното решение при разрешаването на тези въпроси, се е отклонил от установената казуална практика на ВКС, респективно ВС или съдилищата и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по обективиращите такава практика съдебни актове. Страната – касатор, обаче не сочи релевантна практика, с която да са разрешени поставените въпроси, поради което не обосновава и наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- арг. т.3 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Този извод произтича от това, че не съставляват практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК приложените решения на районни и окръжни съдилища, всичките подлежащи на инстанционен контрол, по отношение, на които липсва доказване от страна на касатора, че са влезли в сила.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е възпроизвел касатора , предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява възпроизвеждане текста на нормата, нито твърдението че произнасянето по „ въпросния казус” е с оглед разпоредбата на чл.327 ТЗ, за която липсва обосноваване че е непълна или неясна т.е. такава нуждаеща се от тълкуване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касация е поискал, но не е доказал да е направил разноски в настоящето производство, поради което такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 159 от 15.04.2010г. по т.д. № 26/2010 г. на В. окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: