5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
С., 20,03,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 326 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 295 от 21.І.2011 г. на търговците [фирма] – [населено място] и [фирма]-Р., подадена чрез процесуалния им представител по пълномощие от АК-В., против онази част от решение № 257 на Великотърновския апелативен съд от 15.ХІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 97/2010 г., с която – като неоснователни и недоказани – са били отхвърлени предявените от тях срещу ответното [фирма]-с. К., община [населено място] осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, чиито предмет е било реалното предаване /връщане/ на общо 457.34 тона маслодаен слънчоглед, отговарящ на изискванията за качество на реколта`2008 г. /при цена от 380 лв. за тон/.
Оплакванията на двамата касатори са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част по исковете с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД в нарушение на материалния закон – този за съхранение и търговия със зърно. Поради това те претендират частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковете им за връщане на полученото от ответното [фирма] зърно /маслодаен слънчоглед/ без основание за това да бъдат уважени в предявените по делото размери.
В общото си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата свищовското [фирма] и русенското „К. Е. обосновават приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки, визирани в т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваната част от решението си въззивният съд се е произнесъл „в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата” по процесуалноправния въпрос „дали с издаването на фактура или на съпътстващи придвижването и предаването на зърното превозни документи /товарителници/ се установява факта на реалното предаване/получаване” на процесния маслодаен слънчоглед в количество от общо 457.34 тона. Съответно в противоречие с практиката на ВКС, а „и на съдилищата”, били решени с атакуваната част от въззивното решение следните три материалноправни въпроса: 1/ Дали е действителна сделка със зърно при неспазването на предвидените в чл. 28 ЗСТЗ писмена форма и декларация от производител за произход и добра земеделска практика?; 2/ Приложима ли е разпоредбата на чл. 293, ал. 4 ТЗ в този случай? и 3/ Действителна ли е сделка със зърно, страна по която е лице, което не е регистрирано като търговец на зърно по чл. 23, ал. 1 ЗСТЗ? Отделно от това двамата касатори изразяват в това изложение към жалбата си становището, че „разглеждането на горните въпроси има значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]–село К., община [населено място] писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие от АК-В.Търново както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на развитите в жалбата оплаквания за неправилност на въззивното решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящето производство – без обаче да са били представени доказателства за извършването им.
Ответното по касация [фирма]-гр. С., по отношение което въззивното решение е влязло в сила в останалата си част /по иска с правно основание чл. 373, ал. 1 ТЗ/, не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационния контрол, нито по основателността на оплакванията за неправилност на същото в частта му по отхвърлените осъдителни искове на двамата касатори с правно основание по чл. 55 ЗЗД.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна-въззивник в пр-вото пред Великотърновския апелативен съд, съвместната касационна жалба на дружествата [фирма]-гр. С. и [фирма] – Р. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
В мотивите към атакуваната част от решението Великотърновският апелативен съд е приел, че нито един от търговците касатори не е бил страна по сделките, сключени между ответното по исковете им [фирма] и третото лице [фирма], както и между последното и [фирма] и затова те не могат да се позовават на нищожност на същите поради неспазване на предвидена в чл. 28 от закона за съхранение и търговия със зърно писмена форма.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на постановилия го съд. Това уточнение в случая налага извод, че от общо четирите релевирани от касаторите правни въпроса, в действителност предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваната част от решението му е бил само първият – с процесуалноправно естество, понеже само той е релевантен за изхода на делото. Прието е било от страна на въззивния съд, че [фирма] и [фирма] не могат да черпят права от собственото си недобросъвестно поведение, видно от заявлението на пълномощника им, че били съставили фактури, в които като получател на съответното количество маслодаен слънчоглед било вписано [фирма] – вместо ответното по претенциите им с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД д-во „К. О.”. В тази връзка съществено е, че в трайната си практика – от Р. № 1064/27.VІ.2003 г. по гр. д. № 215/03 г. на V-то г.о. насам, Върховният касационен съд се придържа към схващането, че доставката – а не фактурата – е основанието за плащане, докато самата ф/ра единствено служи за удостоверяването на този факт. Следователно, като е установил липсата на данни по делото „от името и за сметка” на двамата търговци касатори реално в склад на ответното [фирма] да са били доставени претендираните от тях 457.34 тона маслодаен слънчоглед от реколта`2008, защото в процесния договор за автомобилен превоз от 1.ХІІ. с.г. с ответното [фирма] те не са разграничени количествата които всеки от тях като товародател е следвало да предаде на този превозвач, Великотърновският апелативен съд не е постановил решението си по този иск за неоснователно обогатяване в противоречие с цитираната константна практика на ВКС досежно доказателственото значение на фактура, издадена от доставчик. От това заключение следва, че релевираният в изложението на касаторите към жалбата им процесуалноправен въпрос не е такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, щом по него е налице трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване в друга насока.
Що се отнася до това дали с товарителница можело да се установи реалното предаване на зърно, от значение по делото е бил фактът, че процесният превозен договор между двамата касатори и ответното [фирма] е бил сключен при действието на закона за автомобилните превози (Обн. ДВ, бр. 82 от 17.ІХ.1999 г. и в сила от тази дата), предвиждащ в текста на своя чл. 50, че с товарителница може да се доказва /”установява”/ съществуването на договор за превоз, но без валидността на самата сделка да зависи от редовността на товарителницата. Докато в процесните 16 такива изискуемият задължителен реквизит по чл. 53, ал. 1, т. 2 от този специален закон: посочване на „име и адрес на изпращача”, фирмените наименования на касаторите не фигурират въобще и това обстоятелство елиминира доказателственото й значение. В заключение, цитираните и представени от касаторите с изложението към жалбата им две решения на отделни състави от ТК на ВКС (№ 159/2.ХІ.2009 г. по т.д. № 154/09 г. и № 95/6.VІІ.2009. по д. № 663/08 г.), от които първото за установената в чл. 28 ЗСТЗ форма за валидност на сделка, чиито предмет е зърно, а второто – по приложението на отменения закон за фуражите, не подкрепят твърденията за наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а и липсват данни Р. № 144/14.VІІ.2010 г. на Великотърновския апелативен съд по т.д. № 57/2010 г., отнасящо се до приложението на закона за посевния и посадъчен материал, да е влязло в сила.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 257 на Великотърновския апелативен съд от 15.ХІІ.2010 г., постановено по т. д. № 97/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 326 по описа за 2011 г.