4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
С., 24,07,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………….………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 851 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 20270/22.VІ.2011 г. на А. Г. А. от [населено място], подадена против въззивното решение № 618 на Варненския ОС, ГК, от 12.V.2011 г., постановено по гр. дело № 397/2011 г., с което е бил отхвърлен неговият иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, предявен срещу [фирма]-гр. В. за присъждане на сума в размер на 16 500 лв., претендирана като дадена по развален предварителен договор от датата 9.V.2007 г., чиито предмет е било обещанието на търговеца да прехвърли собствеността си върху автомобил на настоящия касатор.
Оплакванията на касатора А. са за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, като се инвокира довод, че то не кореспондирало със събраните по делото доказателства. Поради това се претендира касирането му и присъждане на разноските за въззивната и настоящата инстанции, вкл. платените адвокатски възнаграждения.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът А. обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение Варненският ОС се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата, като същите били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
1/ За минималния обем и съдържание на доклада по чл. 268, ал. 1 ГПК, който въззивната инстанция е длъжна да прави, в съпоставка с обема и съдържанието на доклада, направен от първостепенния съд по реда на чл. 146 ГПК, понеже „не може да се направи анализ доколко обема и съдържанието на доклада, направен от въззивната инстанция, се е отразил върху правилността на въззивното решение”;
2/ За възможността въззивното решение по спора да се основе върху конкретен факт, приет за доказан в първата инстанция и без същият да е бил предмет на оспорване с въззивната жалба.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. В. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на А. Г. А. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този който е включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на съда по това дело. Следователно релевираният от касатора А. процесуалноправен въпрос за съотношението в обема на докладите, които първостепенният и, съответно, въззивният съд са задължени да правят, няма естеството на такъв от значение за изхода по конкретното дело, щом докладването на единствената постъпила по делото въззивна жалба и на изготвения от настоящия касатор писмен отговор по нея не е могло по никакъв начин „да се отрази върху правилността на атакуваното въззивно решение” за отхвърляне на иска му с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД за присъждане на сума в размер на 16 500 лева.
Няма естеството на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и вторият релевиран в изложението на касатора А., свеждащ се до оплакване за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро-във вр. чл. 269 ГПК. Но нито касационните отменителни основания може да се отъждествяват с основанията за допустимост на касационния контрол, нито правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК досежно проверка за правилността на атакуваното пред него първоинстанционно решение /в пределите на посочени от въззивника основания за това/, могат да се фокусират върху факти, а още по-малко върху такива, които да не са били предмет на оспорване с въззивната жалба и затова представляващи в някаква степен „изненада за страните” в процеса. Произнасянето по факти лишава релевирания въпрос от характера му на „правен”, а в процесния случай на стр. 2 от жалбата си, въззивникът [фирма]-гр. В., който в отговора си по исковата молба е оспорил плащането на пет вноски, една от които и тази с падеж 10.VІІ.2007 г. на стойност 1 000 лв., изрично е поддържал оплакване, че неправилно е било прието от първостепенния съд за безспорно установено, че ищецът е заплатил дължимите от него вноски, след като в съдебно заседание (по делото в първата инстанция – бел. на ВКС) било установено че са налице оригинал на договор, на който е отразено заплащането на една вноска, а същевременно с исковата молба е представен препис на екземпляр с други отбелязвания и съдът не е коментирал този факт.
В заключение, не може да се поддържа наличие на противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос, когато твърдението на касатора е за произнасяне по факти с доказателствено значение, нито че подобен въпрос, лишен от естеството на „правен”, би могъл да е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 618 на Варненския окръжен съд, ГК, от 12.V.2011 г., постановено по гр. дело № 397/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 851 по описа за 2011 г.