2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 782
С., 13,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 5 декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 289 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Е.-С. против решение № 5736/7.12.2010 г. по гр.д. № 6987/2010 г. на СГС, с което се потвърждава решение от 19.04.2010 г. по гр.д. № 20486/2009 г. на СРС, с което на основание чл.422 ГПК е признато за установено, че касаторът дължи на И. О. на основание чл.92 ЗЗД сумата 24 050 лв. неустойка по договор от 29.11.2007 г. за продажба на растително масло.
Ответното по касация И. О. е подало отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1,т.2 и чл.281,т.3 ГПК, като претендира за разноски, но няма доказателства за платени такива в тази инстанция.
В изложението по ч.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросите: За белезите по които се определя един договор като срочен или безсрочен, и При тълкуване доколко целта на договора има значение при разкриване действителната обща воля на страните, били решавани противоречиво от съдилищата. А ясното разграничаване на съдържанието на договора за продажба и договора за периодични доставки, имало значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По първият въпрос не е налице противоречие с Р № 1117/14.12.2004 г. по т.д. № 253/2004 г. на ІІ т.о., с което е прието, че срочна е сделката, чието изпълнение е обвързано с конкретен срок. По това няма спор. Но това решение е за сделки по ЗЦКФБИД-отм., НИДИП-отм. и ЗППЦК, докато в случая става дума за договор за продажба. Следователно, липсва обективен материалноправен идентитет на разрешения случай по приложеното решение и конкретния правен спор, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречие в практиката на съдилищата.
По вторият въпрос, в съответствие с представените решения на ВКС, също няма спор, че правният режим на тълкуването е включен в чл.20 ЗЗД и че договорът трябва да се преценява и класифицира по неговите клаузи, а не по заглавието. Но това, че съдът е приел за ирелевантни и не е допуснал исканите доказателства за установяване сезонния характер на продукта, би могло да бъде проверено по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
По третия въпрос относно срока, законодателното разграничение е ясно в разпоредбите на чл.70 и чл.208,ал.2 ЗЗД. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2010 ОСГТК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 5736/7.12.2010 г. по гр.д. № 6987/2010 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: