2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 523
С., 25,09,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 24 септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
ч. т. дело № 435 /2012 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. АД-С. против определение № 142/8.05.2012 г. по ч.т.д. № 116/2012 г. на Бургаски АС, с което се оставя без уважение частната жалба на Ц. АД против определение № 222/23.02.2012 г. по т.д. № 276/2011 г. на Бургаски ОС, с което се прекратява производството, поради недопустимост на предявения иск по чл.422 ГПК от цедента.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът за установяване качеството на кредитор на ищеца и момента към който следва да бъде установено това му качество, бил решен в противоречие с практиката на ВКС-ТР 142-7/11.11.54 г. и Р 698/23.10.2008 по /ч./т.д. 306/2008 на ІІ т.о., както и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Доразвити са подвъпросите: от кой момент договорът за цесия има действие спрямо длъжника и третите лица и кой разполага с активната легитимация за предявяване на иска по чл.422 ГПК за установяване на вземане за което има издаден изп.лист и което вземане е прехвърлено с договор за цесия, но към датата на подаване на иска длъжникът не е уведомен съгласно чл.99 ЗЗД и цесията няма сила спрямо длъжника и третите лица.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Посочената от касатора съдебна практика не се отнася до заповедното производство.
Първите въпроси са теоретични и отговорите са еднозначни в закона, теорията и практиката. Но следва да се разграничава нотификацията по ал.3 от действие спрямо трети лица по ал.4 на цесията по чл.99 ЗЗД.
По последният въпрос няма разграничение между алинеите на чл.99 ЗЗД и посочване на процесната определяща изхода на спора. Но по първата част на въпроса-кой разполага с активна легитимация за предявяване на иска по чл.422 ГПК за установяване на вземане за което има издаден изп.лист и което вземане е прехвърлено с договор за цесия, е налице задължителна практика на ВКС, че прехвърлянето на вземането по реда на чл.99 ЗЗД преди предявяване на иска по чл.422 ГПК, не изисква съобразяване на правилата по чл.226 ГПК. Това становище е изразено в определения № 366/19.05.2011 г. по т.д. № 994/2010 г. на І т.о., № 329/31.05.2011 по ч.гр.д. 226/2011 на ІV г.о. и др. В този смисъл е и произнасянето с обжалването определение.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 142/8.05.2012 г. по ч.т.д. № 116/2012 г. на Бургаски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: