3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
София, 09,04,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 586 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 22571 от 26.ІІІ.2010 г. на едноличния търговец И. Н. К. от С., действаща с фирмата „Б.-И. К.”, която е била подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие против въззивното решение /без номер/ на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 30.ІХ.2009 г., постановено по гр. дело № 3735/2007 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 20/16.VІІ.2007 г. на СРС, ГК, 47-ми с-в по гр. д. № 8837/06 г. С последното – на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД – ЕТ настоящ касатор е била осъдена да заплати на ищцовото П. „С.б.о.” към С. „Св. К. О.” сума в размер на 5 314 лв., като равностойност на неизплатена наемна цена по сключен помежду им договор от 16.VІІ.2003 г. за периода от 1.VІІІ.2004 г. и до 31.VІІ.2005 г., както и две неустойки: мораторна и компенсаторна, съответно в размер на 906.65 лв. и на 1 675.87 лв., ведно със законната лихва върху тези три главници, считано от 11.ІV.2006 г. и до окончателното им изплащане.
Оплакванията на ЕТ касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Касирането на този съдебен акт се претендира с доводи, че недопустимо били присъдени лихви и неустойки за един и същи период.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /първоначално и допълнително/, под надслов „Обстоятелства към касационната жалба”, касаторката И. К. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение СГС се е произнесъл в противоречие с „непроменена още от 1954 година практика” на ВКС, изразена в приложеното към това изложение Р. № 6/6.І.1955 г. по ч. гр. дело № 138/1954 г. на ОСГК на тогавашния ВС на НРБ, по материалноправния въпрос за дължимо от страна на наемодателя съдействие при експлоатацията на наеманата вещ.
Ответното по касация П. „С.б.о.” към С. „Св. К. О.” не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от СГС въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на [фирма] от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице на приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Софийският градски съд е направил решаващ извод за недоказаност на твърдяното във въззивната жалба на ЕТ прекратяване на процесния наемен договор поради неизпълнение на ищеца /наемодателя/, „нито неговата неизправност”, а и не е било установено последният да е изпаднал в забава, която – по смисъла на чл. 96, ал. 1 ЗЗД, да освобождава длъжника-наемател от последиците на собствената му такава. Ето защо не се констатира релевираният в изложението на касаторката К. материалноправен въпрос да е бил решен в противоречие с цитираната практика, изразена в приложеното решение № 6/6.І.1955 г. по ч. гр. дело № 138/1954 г. на ОСГК на ВС, което впрочем следва да се цени на плоскостта на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не се констатира в случая противоречиво решаване от съдилищата на материалноправния въпрос: „за дължимото от страна на наемодателя съдействие при експлоатацията на наеманата вещ”, тъй като при действието на чл. 12 от специалния закона за наемите /отменен през 1969 г. с чл. 43 от ПЗР на ЗНО/, с цитираното влязло в сила решение по ч. гр. дело е било прието, че в едно исково пр-во за заплащане на неплатен наем наемателят не може да се позове на чл. 231, ал. 2 ЗЗД и да иска прихващане на изразходвани от него суми за извършване на необходимите поправки, възложени от закона в тежест на наемодателя му. В заключение, що се отнася до останалите два въпроса, релевирани от касаторката в първоначалното нейно „Изложение на обстоятелствата към касационната жалба”, те имат характера единствено на оплаквания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК: за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон /чл. 230 ЗЗД и съответно чл. 86, ал. 1 от същия нормативен акт/, но не са основания за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение /без номер/ на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 30.ІХ.2009 г., постановено по гр. дело № 3735/07 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 586 по описа за 2011 г.