5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
С., 02,02,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……….………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 452 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационната жалба с вх. № 3607/2.ІІ.2010 г. на варненските дружества [фирма] и [фирма], подадена чрез процесуалните им представители, против въззивното решение № 535 на В. ОС, ТК, от 23.ХІІ.2009 г., постановено по т. д. № 996/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1790/5.VІ.09 г. на В. РС, ГК, ХІ-и с-в, по гр. дело № 9203/06 г. С последното, като неоснователен, е бил отхвърлен иск на търговците настоящи касатори с правно основание по чл. 26, ал. 1 ГПК, предявен срещу [фирма] –[населено място] и [фирма] –[населено място], имащ за свой предмет прогласяване нищожността на договор за учредяване право на ползване върху недвижим имот, сключен на 4.ХІІ.2001 г. в нотариална форма между търговците ответници, „поради липса на валидно изразена воля” от страна на учредителя на ограниченото вещно право [фирма].
Оплакванията на двамата касатори търговци са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от В. ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това те претендират касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като бъдат присъдени разноски за настоящето касационно пр-во, вкл. юрисконсултско възнаграждение в полза на първия касатор.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] и „В. Д. Ц.” обосновават приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение В. ОС се е произнесъл „по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата в Р., а същите заедно с това били такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. В. писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. Н. В. С. от АК-В. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Ответното по касация [фирма]-гр. В. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от В. ОС въззивно решение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред В. ОС съвместната касационна жалба на варненските дружества [фирма] и [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Докато Върховният касационен съд не е задължен да изведе същия от изложението към касационната жалба, нито от съдържащите се в нея твърдения на подателя й или от там посочените от последния факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. Касаторите нито формулират, нито разграничават въпроси с материално- и съответно с процесуалноправно естество. Единствено за пълнота на изложението ще следва да се изтъкне, че според задължителните постановки по т. 3 на горецитираното тълкувателно решение, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, т.е. конкретният правен въпрос да е „решаван противоречиво от съдилищата”, онзи, който е от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, следва да е бил разрешен в противоречие с друго вляло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК „по същия правен въпрос”. В случая касаторите се позовават на невлезли в сила съдебни актове, при това развивайки оплакването си за нарушаване на материалния закон /ТЗ/: понеже въззивната инстанция била приложила една по-късна – спрямо датата на сключване на процесната сделка /4.ХІІ.2001 г./, редакция на разпоредбата на чл. 236 от същия, която в първоначалния си вариант е била озаглавена „Особени изисквания за действителността на някои решения”, докато наименованието й понастоящем е „Особени правила за сключване на сделки”. Следователно налице е недопустимо отъждествяване на отменителното основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК с основание за допустимост на касационния контрол, което не е годно да обоснове приложното му поле.
В заключение, след като в хронологичен порядък законодателят последователно е разграничил непротивопоставимостта на вътрешните отношения между членовете на СД на акционерно д-во по отношение на третите добросъвестни лица, от една страна, а – от друга, невъзможността допуснато нарушение на изискване за вземане на решение между членовете на СД с единодушие да се отрази върху валидността на сключена впоследствие разпоредителна сделка, обективно не е налице по делото правен въпрос, който да е релевантен за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Напротив, налице са ясни /безпротиворечиви/ законови разпоредби, които не се нуждаят от тълкуване, доколкото изрично изключват твърдения порок на процесната сделка от 4.ХІІ.2001 г.
С оглед всичко изложено достъпът на двамата търговци жалбоподатели до касационен контрол на атакуваното от тях въззивно решение на В. ОС ще следва да бъде отказан.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 535 на В. окръжен съд, ТК, от 23.ХІІ.2009 г., постановено по т. д. № 996/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 452 по описа за 2010 г.