3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 880
София, 29,12,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 372 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 988 от 2.ІІ.2010 г. на Е. М. П. от гр. П., подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие, против онази част от решение № 1610 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-ми с-в, от 16.ХІІ.09 г., постановено по гр. дело № 2354/09 г., с която – за разликата от 70 000 лв. и до предявения по делото размер от 150 000 лв. – е бил отхвърлен нейния осъдителен иск с правно основание по чл. 282, ал. 5 във вр. чл. 271 КЗ, предявен срещу Н. бюро на българските автомобилни застрахователи а също и в частта за неприсъждането на претендирана законна лихва от датата на процесното ПТП /26.VІІІ.2007 г./.
Оплакванията на касаторката Е. М. П. са за необоснованост и за постановяване на въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от С. съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който този осъдителен иск на Е. П. срещу Б. да бъде уважен изцяло, ведно с присъждане на законна лихва от датата на настъпване на процесното ПТП, както и на всички направени в инстанциите съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката Е. П. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваната отхвърлителна част от решението си С. се е произнесъл по приложението на чл. 52 ЗЗД, т.е. по принципа на справедливостта, но в контекста на противоречива практика на отделните състави на този съд, когато „сходни търпени неимуществени вреди при постановяване на решенията се различават в пъти”, докато необходимо било „точно прилагане на закона, което ще доведе до развитието на правото”. Отделно от това в изложението си П. развива теза, че „ВКС многократно е имал случай да се произнесе, че критериите за справедливост са специфични за всеки отделен случай и унифицирането им би ги обезсмислило, но все пак трябва да се намери начин да се унифицират, за да не се получават големи различия при присъждане на застрахователно обезщетение”.
Ответното по касация Н. бюро на българските автомобилни застрахователи не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред С., касационната жалба на Е. М. П. от гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, нито от съдържащите се в нея твърдения на подателя й или въз основа на сочените от последния факти и обстоятелства. Въобще непосочването на релевантния за изхода на делото правен въпрос е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. За пълнота ще следва да се отбележи, че предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК би била налице /при предварително ясно и точно формулиран релевантен за изхода на процеса правен въпрос/, но само ако същият е бил разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по идентичен правен въпрос. Недопустимо е обаче, основанията за допустимост на касационното обжалване да се отъждествяват с отменителното основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК: неправилност поради нарушение на материалния закон /в случая чл. 52 ЗЗД/, а оттам да се извежда теза, че било необходимо точното прилагане на закона, което щяло да доведе до развитието на правото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Софийския апелативен съд, ГК, 7-ми с-в решение № 1610 от 16.ХІІ.2009 г. по гр. дело № 2354/09 г. В НЕГОВАТА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ, както и за неприсъждането на законна лихва върху главницата на обезщетението от 70 000 лв., считано от датата на настъпване на процесното ПТП /26.VІІІ.2007 г./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 372 по описа за 2010 г.