4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
С., 27,06,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №886/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № ІІ-54 от 09.05.2011 г. по гр.д. № 453/2011 г. на Бургаски окръжен съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място], е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, след което е проследил развитието на спора в контекста на своите твърдения за осъществените и установени факти. Посочил е, че въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС приел, че „ не би могло по аналогия да се приложи правния режим на недействителността, уреден в ЗЗД, тъй като решенията на общото събрание не биха могли да се определят като едностранни правни сделки…”.След което е интерпретирал решение №818/07г. на ВКС, ІІ т.о. относно възможността съдружник да гласува на общото събрание чрез представител, като е изложено и разбирането на страната относно управлението и представителството на ООД. Направен е извод относно липса на воля за вземане на решение и съответно липса на съгласие за извършване на разпоредителна сделка, поддържан в цялото съдебно производство. В този смисъл били и две решения на ПАС и РОС приложени към изложението. Посочено е, още във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, че отговора на въпроса –„ Недействителна ли е една правна сделка страна по която е търговско дружество по отношение на която липсва съгласие на общото събрание на извършването й” било от „ съществено значение за точното прилагане на закона а също така за развитие на правото”. Лаконично е посочено, че и решенията на съдилищата били различни, въпреки еднаквия резултат, като факта, че съдилищата не били „единодушни по мотивите за отхвърляне на иска” бил „ показателен за наличие основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Единствения формулиран от него въпрос във връзка с основанието по чл.280, ал.1 ,т.3 ГПК не е релевантен по смисъла на текста, тъй като е поставен извън фактическата установеност на случая като израз на защитната теза на касатора, а не е свързан с приетото като решаващ мотив от въззивния съд. Този извод произтича от това, че решаващият състав е посочил изрично,че в рамките на изключителната компетентност на общото събрание на ООД по смисъла на чл.137, ал.1 т.7 ГПК е вземането на решения за отчуждаване на недвижими имоти, а в случая сделката касае отчуждаване на движими вещи, спрямо които разпореждане може да бъде извършено от управителя на дружеството като последното разполага срещу него с иск за нанесени евентуални вреди. Направен е извод, че така регламентираната защита не се отразява на действителността на сключените сделки. Спрямо този решаващ правен извод, страната не е поставила правен въпрос. Дори, обаче и да се приеме за релевантен формулирания от нея въпрос, то той би установил само общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочена от касатора конкретна задължителна практика и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. В случая, страната не е развила каквито и да било доводи по посоченото основание, тъй като е приложила единствено актове, обективиращи казуална, а не задължителна практика, поради което възпроизвеждането на нормата не обосновава довод за наличие на основанието.Приложеното решение на ВКС, което единствено валидно обективира практика е относимо към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но и спрямо него страната не обосновава извод за наличие на противоречие при разрешаването на хипотетично поставения въпрос. Нещо повече касаторът не е отчел обстоятелството, че въззивният съд се е позовал на същото решение и даденото от него разрешение не е в противоречие, а в подкрепа на неговите доводи. Приложените решения на ПАС и ОС – Разград не обективират съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 т.2 ГПК, тъй като касаторът не е доказал че са влезли в сила – арг. т.3 ТРОСГТК №1/09г. Следователно, не може да бъде обоснован довода за наличие на основание по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК.
Развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт,в контекста на нейното разбиране по фактическата и правна обстановка по спора са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се е позовал касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява поставянето на въпрос, нито лаконичното възпроизвеждане на текста на нормата. С оглед установената със задължителна практика дефинитивност на основанието ирелевантен е и довода за това, че въззивния съд е достигнал до постановения правен резултат по съображения, различни от тези на първостепенния съд, тъй като той в съответствие с процесуалния регламент на въззивното производство е упражнил възложените му от закона правомощия на въззивен съд, а и този довод не обосновава нито една от предпоставките на основанието- нито неправилност на установената практика, нито непълнотата или неяснотата на приложена правна норма, която освен това следва да бъде обективно обоснована, а не с оглед субективното разбиране на страната и в контекста на поддържаното от нея становище по основателността на иска.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.На основание чл.78, ал.3 на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-54 от 09.05.2011 г. по гр.д. № 453/2011 г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма]-гр. Б. да заплати на [фирма] – [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: