2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
С., 15,05,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 247 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 – във вр. чл. 121 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 3288/8.ІІ.2012 г. на [фирма] – С., подадена чрез процесуалния представител на търговеца по пълномощие от САК против въззивното определение № 105 на Пловдивския ОС, ГК, от 10.І.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 3354/2011 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това д-во срещу определение на Карловския РС от 29.ІХ.2011 г. по ч. гр. дело № 879/2011 г.: за отхвърляне искането за прекратяване на образуваното пред този съд пр-во по чл. 207 ГПК и изпращане на делото по компетентност на СГС – на основание възражение за договорна подсъдност по чл. 117, ал. 2 ГПК.
Оплакванията на търговеца частен касатор са за необоснованост и за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира касирането му. Инвокиран е довод, че „напълно необосновано съдът е приел /ОС-Пловдив/, че разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от ГПК въвежда специфична местна подсъдност, която по аналогия на чл. 117, ал. 1 ГПК не може да бъде преодоляна по съгласие на страните”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор [фирма] – С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличието на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Пловдивският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос „договорът за избор на съд по чл. 117, ал. 2 ГПК дерогира ли специалната норма на чл. 208 ГПК в производството по обезпечение на доказателства”. Същият правен въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата, а предвид това, че нямало „трайна” практика на ВКС, се явявал такъв от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото. В тази връзка търговецът частен касатор се позовава единствено на две определения, постановени от състави на двете отделения на ТК на ВКС в пр-ва по чл. 274, ал. 3 ГПК, с които е било отказано допускането на съответните въззивни определения до касационен контрол. (Опр. № 684/9.ХІ.2009 г. по ч.т. д. № 747/2009 г. та ІІ-ро т.о., както и Опр. № 30/13.І.2011 г. по ч. т. дело № 885/2010 г. на І-во т.о.).
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – С. писмено е възразило чрез процесуални си представител по пълномощие както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Пловдивския ОС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-С., ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Съгласно чл. 121 ГПК заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността, но в случая пр-вото по чл. 208, ал. 1 ГПК по обезпечение на доказателства, в хода на което такова е било постановено, е междувременно приключено с влязъл в сила съдебен акт (протоколно определение на Карловския РС от 3.Х.2011 г. за прекратяването на ч. гр. дело № 879/2011 г. „поради изчерпване на предмета на делото”). Следователно липсва правен интерес от преразглеждане на спора относно подсъдността /при направено от ответното д-во възражение за договорна подсъдност/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – С. против въззивното определение № 105 на Пловдивския окръжен съд, ГК, от 10.І.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 3354/2011 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2