5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
С., 19,07, 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1046 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6474 от 8.VІІІ.2011 г. на [фирма] – С., подадена против решение № 943 на Софийския апелативен съд, ГК, 5-и с-в, от 10.VІ.2011 г., постановено по гр. дело № 324/2011 г., с което, по иск на [фирма]-гр. В. Т. с правно основание по чл. 74, ал. 1 ТЗ, са били отменени решенията на Общото събрание на акционерите в това д-во, проведено на 1 юни 2009 г.
Оплакванията на търговеца касатор са както за недопустимост (поради липсващ правен интерес от воденето на иск с правно основание по чл. 74, ал. 1 ТЗ), така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира обезсилването му, наред с това на първостепенния съд и прекратяване на производството по иска на великотърновското [фирма] с правно основание по чл. 74, ал. 1 ТЗ или, алтернативно: касиране на въззивното решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, идентичен по смисъл и съдържание с отмененото първоинстанционно решение на СГС, респ. връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК д-вото касатор обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по два материалноправни и три процесуалноправни въпроса, които били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва: 1/ За фактическия състав на придобиването на акции от публичен приватизационен търг и начина, по който новият акционер следва да се легитимира като такъв пред д-вото, с оглед разпоредбата на чл. 33, ал. 1, изр. 2-ро ЗПСК, предвиждаща неприложимост на реда по чл. 185, ал. 2 ТЗ; 2/ Как приватизирано чрез централизиран публичен търг д-во следва да узнае, че има нови акционери, кои са те и кои са техните адреси – с оглед изпращането на писмени покани за последващи търга общи събрания, доколкото в устава му е предвиден и такъв ред за свикването им; 3/ За възможността въззивният съд да основе решението си на документ, който макар и да се намира в кориците на делото, не е приобщаван към доказателствения материал с нарочно определение или разпореждане както от първоинстанционния, така и от въззивния съд; 4/ За това дължи ли решаващия съд произнасяне за допускане /или недопускане/ на писмено доказателство, представено във второ съдебно заседание – въпреки изричен отказ на страната от същото доказателство в първото съдебно заседание, „като и в двете съдебни заседания представянето на доказателството е било преклудирано”; 5/ За възможността, въпреки липсата на приемане но доказателството, при постановяване на решението съдът да се позове на такъв документ, за да мотивира крайния си извод.
Ответното по касация [фирма]-гр. В. Т. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за недопустимост и евентуално- неправилност на атакуваното въззивно решение /чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК/.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС касационната жалба на [фирма] – С., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По оплакването за порок на въззивното и първоинстанционното решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, вкл. съображенията на касатора по Раздели ІV и V от изложението му към жалбата:
Съгласно т. 1 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., само „ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба”.
В процесния случай с атакуваното въззивно решение е било прието, че предявеният иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ е конститутивен, както и че с отменените решения на ОС на [фирма] /по т.т. 1-8 вкл./ е било нарушено членственото право на акционера [фирма]-гр. В. Т. на сведения: предвид констатацията за „неспазване на предвидения в Устава на д-вото императивен ред за свикване на ОС и несвоевременното предоставяне на писмените материали, свързани с дневния му ред”. Следователно, доколкото в ТЗ изрично е предвиден процесуален /исков/ ред за защита на нарушени точно от ОС на съответното д-во права на акционер, от който в качеството си на такъв ищцовото д-во се е възползвало в пределите на преклузивния 14-дневен срок, доводът за постановяване и на въззивното, и на първоинстанционното решение, при липса на правен интерес от воденето на иска с правно основание по чл. 74 ТЗ, в действителност не обосновава вероятност за процесуална недопустимост на тези съдебни актове. В заключение, такава вероятност не се обосновава надлежно и с инвокирания от касатора довод, че уважаването на иска по чл. 74 ТЗ било „в отклонение от петитума” – по непоискано основание, тъй като формулировката по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК е била „поради нарушаване на императивни норми на ТЗ”, а несъмнено с такъв характер е разпоредбата на чл. 224 ТЗ за правото на акционерите на сведения, досежно чието нарушаване са били изложени достатъчно аргументирани твърдения в обстоятелствената част на същата искова молба, подадена от великотърновското [фирма]. Доколкото с атакуваното въззивно решение са били отменени конкретно посочени осем решения на съответното ОС на [фирма], пример за plus petitum би била единствено отмяната на решение от дневния ред, за което липсва искане.
2. По съществото на аргументацията за приложно поле на касационното обжалване:
Във връзка с формулираните в Раздел ІІІ от изложението към жалбата му два материалноправни въпроса касаторът признава, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1, изр. 2-ро ЗПСК „не се споменава и коментира” в атакуваното въззивно решение, но поддържа, че тя „стояла имплицитно в основата на решаващия мотив на съда” да приеме, че свикването на проведеното на 1 юни 2009 г. общо събрание на акционерите на [фирма]-С. било извършено в нарушение на чл. 224, ал. 1 ТЗ. Или „неяснотата” на разпоредбата произтичала от „непълнотата” на законодателната уредба, понеже последната „спира само до установяването на началния момент, от който прехвърлянето на акции чрез приватизационна продажба пораждало своето действие, но не хвърля светлина върху това от кой момент самото приватизирано д-во може и следва да изпълнява задълженията си спрямо приобретателя на акциите”. Изложеното налага извод, че така формулираните от касатора два материалноправни въпроса са с изцяло хипотетичен характер: не са били предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваното решение и техният отговор [фирма]-С. би могъл да намери при съобразяване разпоредбите на Наредба за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции – собственост на държавата (Обн. ДВ, бр. 89 от 20.ІХ.2002 г.), която е била приета на основание чл. 32, ал. 4 ЗПСК и § 2, ал. 1 от ДР на Закона за сделките с компенсаторни инструменти.
Съответно останалите три процесуалноправни въпроса се отнасят изцяло до правилността на атакуваното въззивно решение, а касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК не може да бъде отъждествявано с основание за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 943 на Софийския апелативен съд, ГК, 5-и с-в, от 10.VІ.2011 г., постановено по гр. дело № 324/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1046 по описа за 2011 г.