3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
С., 25,10,2012 година
Върховният касационен съд на Република Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 597/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] / в открито производство по несъстоятелност/ против определение№ 201 от 06.04.2012 г. по ч.т.дело №152/2012 г. на Варненски апелативен съд .
Ответникът по частната жалба- „ Б. П. Б.” АД- [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, а по същество – че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, инкорпорирано в частната касационна жалба касаторът е поставил въпроса – „ Тече ли едномесечния срок по чл.64, ал.3 от ГПК за подаване на молба за възстановяване на срок за подаване на писмен отговор при положение че страната не е получила съобщение за пропускането на срока.” Страната подробно е развила разбирането си за неправилност на приетото от въззивния съд, че връчване на съобщението на търговския пълномощник на дружеството не можело да се приеме за редовно тъй като той „нямал пълномощно за водене на процес и не притежавал висше юридическо образование”. Посочено е, че съобразно ТР №1/93г. търговският пълномощник може да представлява страната в гражданския процес само ако притежава качествата посочени в чл.20, ал.1 б. „а”, „б” и „в” ГПК.Посочени са още и две определения на ВКС, ІV г.о. и ІІ т.о., с които е бил разрешен въпроса относно началния момент, от който започва да тече срока по чл.64 ГПК.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Поставеният от него правен въпрос, извън това че е хипотетичен и намира своят отговор в процесуалния закон не е свързан и с решаващите изводи на въззивния съд. Този извод произтича от това, че за да постанови обжалвания резултат решаващият състав е приел, че първостепенния съд е разгледал втора поред молба на дружеството за възстановяване на срока за отговор на исковата молба, по първата, обаче е налице произнасяне, като същата е оставена без разглеждане с оглед неотстраняване в срок на констатираните в нея недостатъци. Съдът е направил извод за просроченост на втората молба за възстановяване на срока за подаване отговор на исковата молба, тъй като същата е депозирана на 30.11.2011г., а първата на 21.03.2011г. Освен това, тъй като тя е втора поред е счетена за недопустима и на това основание. Съобразно тези решаващи мотиви поставения правен въпрос е ирелевантен. Липсата на въпрос, обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. От изложеното следва, че не установява предпоставки за допускане на касационно обжалване соченото противоречие с цитираните актове на ВС, респ. ВКС, поради липса на поставен въпрос, който да е решен противоречиво. Извън това и въззивния съд не е приемал мотив противоречащ на приетото с приложените определения на ВКС. Ирелевантно е и соченото от страната ТР №1/93г. не само поради това, че е постановено по отменен процесуален ред, но и поради смесването от страната на различни правни категории като процесуално представителство и валидно връчване на съобщения, които са различни както по своята правна регламентация, така и по своята правна същност.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 201 от 06.04.2012 г. по ч.т.дело №152/2012 г. на Варненски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: