4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
С., 31,01,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………….………………………..……. и с участието на прокурора.…………….……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 829 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро – във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по две частни жалби с вх. пор. № 9565 и 9566 от датата 31.Х.2011 г. /погрешно означени като „касационни”/ на варненските дружества [фирма] и [фирма], подадени против определение № 794 на тричленен състав на ВКС, ТК, Второ отделение от 13.Х.2011 г., постановено по ч. т. д. № 695/2011 г., с което – като процесуално недопустими – са били оставени без разглеждане частните им жалби против определение № 76 на друг тричленен състав на ВКС, ТК, Второ отделение от 13 май 2011 г. по ч. т. дело № 1045/2010 г.: за отказ да бъдат уважени техни искания по чл. 248 ГПК.
Оплакванията на двамата търговци частни жалбоподатели са за необоснованост и постановяване на атакуваното прекратително определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от предходния тричленен състав на ВКС, ТК, Второ отделение съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това идентичните им искания, формулирани в означената като „Просба” финална част на всяка от жалбите, са за отменяване на атакуваното определение от 13.Х.2011г. и за постановяване на такова, с което да бъдели уважени техните частни „касационни” жалби за присъждане на направени в пр-во по чл. 288 ГПК разноски, а също и да бъдела осъществена „процедурата по преюдициалното производство по чл. 628 и сл. ГПК”.
По реда н чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по двете частни жалби акционерно д-во „А. б.” със седалище в Р. Г., осъществяващо дейност у нас чрез „А. Б. – к. Б.” – С., писмено е възразило както по отношение редовността им, така и по основателността на изложените в тях оплаквания за неправилност на атакуваното прекратително определение на ВКС от 13.Х.2011 г. по ч. т. дело № 695/2011 г., претендирайки за потвърждаването му.
Настоящият състав на Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в образуваното пред тричленен състав на ВКС частно пр-во, всяка една от настоящите частни жалби на [фирма]-гр. В. и [фирма]-гр. В., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Предвид идентичното съдържание и предмет на всяка от тези две частни жалби, разглеждането им в настоящето производство е съвместно и съображенията за неоснователността им, а оттам и за оставянето им без уважение, са следните:
Оплакванията за необоснованост и постановяване на атакуваното определение на ВКС в нарушение на материалния закон са правно несъстоятелни – безпредметни. За да остави без разглеждане частните жалби на варненските д-ва [фирма] и [фирма], предходният тричленен състав на ВКС е приел, че „липсата на създаден от законодателя процесуален ред за инстанционен контрол, изключва и допустимостта на подадените от същите двама частни жалбоподатели частни жалби” срещу определението на друг тричленен състав на ВКС, с което е било отказано допълване на определение, постановено в частно пр-во по чл. 288 ГПК и констатиращо липса на приложно поле на касационния контрол, с присъждане на разноски в полза на тези двама ответници по частната касационна жалба на „А. Б. – к. Б.”. Следователно произнасянето на ВКС с атакуваното понастоящем определение от 13.Х.2011 г. е било единствено по процесуалноправен въпрос: досежно приложението на разпоредбата на чл. 248, ал. 3 in fine ГПК. Затова, приемайки, че определение за разноски по чл. 248 ГПК може да се обжалва, но само „по реда, по който подлежи на обжалване решението” по съществото на спора и констатирайки същевременно, че в настоящия случай въззивно решение няма, защото е било обжалвано пред Варненския апелативен съд определение на ОС-Варна за прекратяване на дело, образувано по иск на Б. срещу варненските търговци [фирма] и [фирма], предходният тричленен състав на ВКС е постановил атакуваният понастоящем свой съдебен акт в пълно съответствие със съдопроизводственото правило на чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК. Този извод следва и по аргумент за по-силното основание при разграничаването на понятията „решение” и „определение” в контекста на изчерпан инстанционен ред за атакуването им. В заключение, приложимата към случая разпоредба на чл. 248, ал. 3 ГПК не представлява част от правото на Е. съюз и затова е недопустимо ВКС да прави запитване до Съда на Европейските общности в Люксембург за тълкуването й.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 794 на състав на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд на Република България от 13.Х.2011 г., постановено по ч. т. д. № 695/2011 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2