4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
С., 03,07,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 297 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 36420/2.ІV.2012 г. на едноличния търговец К. И. К. от [населено място], действащ с фирмата „К. К.-И.”, която е била подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие против определение на Великотърновския ОС, ГК, от 16.ІІ.2012 г., постановено по гр. д. № 1256/2011 г., с което – на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК – е била върната негова касационна жалба срещу постановеното по това дело въззивно решение № 502/21.ХІІ.2011 г.
Оплакването на ЕТ частен жалбоподател е за постановяване на атакуваното прекратително определение при допуснато от състава на Великотърновския ОС съществено нарушаване на съдопроизводствени правила, обективирано в лишаването му от право на касационното обжалване на едно неправилно въззивно решение. Инвокиран е довод, че щом цената на един от обективно съединените искове била 2 960 евро /две хиляди деветстотин и шестдесет евро/, т.е. надхвърляща в левова равностойност законоустановеният минимум от 5 000 лв., касационната жалба не е следвало да бъде върната на посоченото в обжалваното определение правно основание.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответницата по частната жалба Д. Р. Р. от [населено място] писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В.Т. по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното прекратително определение на Великотърновския ОС, поддържайки, че претенцията й срещу ЕТ Кр. К. с правно основание по чл. 232, ал. 2, пред 1-во ЗЗД всъщност включвала два отделни иска: един за сума в размер на 2 400 евро и друг – за сума в размер на 560 евро.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Великотърновския ОС, настоящата частна жалба на ЕТ К. И. К. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба на ЕТ е частично основателна.
Видно от мотивите към първоинстанционното решение № 170 на Горнооряховския РС от 10.VІІІ.2011 г. по гр. дело № 2440/2010 г. е, че то е било постановено по общо пет обективно кумулативно съединени осъдителни иска на Д. Р. Р. от [населено място] срещу ЕТ „К. К.-И.”от [населено място], първият от които с правно основание по чл. 232, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД, а останалите четири съответно по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по чл. 233 ал. 1, изр. 2 и 3 ЗЗД, по чл. 232, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД и по чл. 236, ал. 2 ЗЗД Цената на всеки от тези пет иска е, както следва: 2 400 евро + 560 евро /или общо 2 960 евро/; 156 евро; 2 400 евро; 2 822 лева и 307.77 лева. Изрично ще следва да се подчертае, че първият от така изброените пет осъдителни иска представлява една обща претенция за неплатена наемна цена за непрекъснат исков период от 38 дни, обхващащ времевия интервал от 1.VІ.2010 г. до 8.VІІ.2010 г. /вкл./, както и че търсената от Р. законна лихва от завеждане на делото е върху главница от 2 960 евро, чиято левова равностойност, както това е посочено в т.1.1 от петитумната част на исковата й молба, възлиза на 5 789.25 лв.
Като въззивна инстанция, Великотърновският ОС е потвърдил това решение на първостепенния съд „изцяло”. Но, щом като цената на първия от петте иска е надхвърляла законоустановеният от 21.ХІІ.2010 г. насам минимум от 5 000 лева, на която дата въззивното решение е било постановено, изводът на Великотърновския ОС в атакуваното прекратително определение за връщане на касационната жалба на [фирма] ще следва да се преценява като погрешен /незаконосъобразен/ в тази му част. По приложения към датата на подаване на тази искова молба фиксинг на БНБ левовата равностойност на 2 960 евро възлиза на 5 789.25 лв. и затова по първия от исковете, предмет на спора между Р. и ЕТ К., касационният контрол следва да се счита допустим и това налага връщане на делото във въззивната инстанция за по-нататъшно надлежно администриране на касационната жалба..
В останалата му част, предвид цената на всеки един от другите четири обективно кумулативно съединени осъдителни иска, водени от Р. срещу ЕТ Кр. К., която е под 5 000 лева, обжалваното определение на Великотърновския ОС по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК е правилно /законосъобразно/ и затова ще следва да се потвърди: предвид липсата на обуславяща връзка между първия от тях и останалите.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението на Великотърновския окръжен съд, ГК, от 16.ІІ.2012 г. по гр. дело № 1256/2011 г. за връщане на касационна жалба с вх. № 1431/13.ІІ.2012 г. на [фирма]-гр. Горна О. против постановеното по това дело въззивно решение № 502/21.ХІІ.2012 г. на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК В ЧАСТТА МУ по първия от петте обективно кумулативно съединени осъдителни иска, а именно този с правно основание по чл. 232, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД и с цена от общо 2 960 евро, чиято левова равностойност възлиза на 5 789.25 лв. /пет хиляди седемстотин осемдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/ И ВРЪЩА делото на същия състав на въззивния съд за по нататъшно надлежно администриране на касационната жалба на [фирма]
.
ПОТВЪРЖДАВА определението на Великотърновския ОС по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2