4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
С., 07,02,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 445 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 13784/24.ІІ.2010 г. на [фирма] – С., подадена против въззивното решение на С. градски съд, ГК, ІІ-В, от 7.І.2010 г., постановено по гр. дело № 1988/09 г., с което, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, дружеството е било осъдено да заплати на В. Е. С. от[населено място] сума в размер на 4 200 лв. – като спечелена на 25.ІХ.2005 г. печалба от участието му в играта „Треска за злато”, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД търговецът да заплати на С. мораторна лихва върху горепосочената главница в размер на 200 лв. за периода от 5.Х.2005 г. и до 19.І.2007 г.
Оплакванията на касатора [фирма] – С. са за постановяване на атакуваното въззивно решение на СГС при пороци, обективиращи приложението на всяко от трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това се претендира касирането му, ведно с присъждане на всички направени по делото разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния му представител по пълномощие, касаторът [фирма] – С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на втората и третата предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение СГС се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос: за валидността на залог, по смисъла на закона за хазарта, без същият да е заплатен от съответния участник в играта, както и относно това дали предварително утвърдените[населено място] № 769/28.Х.2004 г. на Д. комисия по хазарта „Задължителни правила за организиране и провеждане на залагания върху случайни събития чрез телефонна или телекомуникационна връзка „Т.” имали характера на Общи условия по смисъла на закона за хазарта. Тези два въпроса не само били противоречиво решавани от съдилищата в Р., но същевременно били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация В. Е. С. от[населено място] писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение, акцентирайки върху липсата в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на ясна и точна формулировка на правите въпроси, по които СГС се е произнесъл с атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 3 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 290, ал. 1, т. 2 ГПК правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго, влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК „по същия правен въпрос”. В изложението на касатора [фирма] – С. липсва обаче позоваване на каквото и да е друго влязло в сила съдебно решение от горепосочените категории. Вместо това се цитират две решения на отделни състави на Върховния административен съд, както и едно решение на Комисия за защита на конкуренцията, които са неотносими към обосноваване на приложно поле на касационното обжалване пред ВКС.
Що се отнася до релевираното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва да се отбележи, че то не може да бъде отъждествявано с оплакването за наличие на отменителните основания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК, т.е. за незаконосъобразност на обжалваното решение на СГС. З. на формулираните в изложението на касатора въпроси за развитие на правото предпоставя законите да са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена – предвид настъпили в законодателството и в обществените условия промени. Такива доводи обаче касаторът [фирма] – С. не е навеждал. Недопустимо е приложното поле на касационния контрол да се обосновава с поставянето на чисто хипотетичния въпрос за естеството на издадени от дружеството-касатор собствени игрални правила, надлежно утвърдени с решение на Д. комисия по хазарта, след като в изрична клауза от същите е прието, че те имали „силата на общи условия по смисъла на чл. 16 ЗЗД”. Друг е въпросът дали предложението, което ги е включвало, е било потвърдено в изискуемата от закона форма от страна на участника в процесната хазартна игра.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 7.І.2010 г., постановено по гр. дело № 1988/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2