3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 319
С., 17,04,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 9 април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 686 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ Д. Е.-М. против решение от 8.04.2011 г. по т.д. № 91/2011 г. на Старозагорски ОС в частта, с която по същество се: 1. Признава за установено, че касаторът дължи на С. Ж., като ЕТ с фирма М. К.-К. сумите: 11 859.68 лв. стойност на изпълнени СМР, ведно със законната лихва, и 1 374.65 лв. обезщетение за забавено плащане, които суми са предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1998/2009 г. на Казанлъшки РС., 2.Осъжда касатора да заплати на Ст. Ж., като ЕТ с фирма М. К., сумата 3 092 лв. разноски.
Ответникът по касационната жалба С. Ж., като ЕТ с фирма М. К., е подал отговор, че не са налице заявените от касатора основания по чл.280,ал.1 и по чл.281 ГПК. Позовава се на чл.293,ал.3 ТЗ, като представя Р 1442/23.12.2003 по гр.д. 411/2003 на І т.о. и Р 529/14.10.2008 по т.д. 240/2008 на І т.о. Представено е и Р 446/16.05.2005 по гр.д. 740/2004 на ІІ т.о., с което е прието, че протокол обр.19, като частен писмен документ, може да бъде оспорен от ответника.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставят следните въпроси: Може ли да се предполага, че след като част от строителството по един обект е извършено от едно лице, то възлагането на тази работа е извършено от строителя, а не от възложителя?, Може ли при липса на документи по чл.170 ЗУТ за приемане и предаване на СМР да се предполага кога и какво е изработено, от кого е възложено и на кого е предадено?, Може ли договорите между участници в инвестиционния процес да са устни? Може ли данъчна фактура, която не носи подпис на ответната страна, да има доказателствена сила в полза на издалата я страна, при наличието на разпоредбата на чл.55 ТЗ.
Решението на въззивният съд било постановено в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата. Допускането до касационно обжалване било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Първите два въпроса са неправилно формулирани, защото съдът не се произнася въз основа на предположения. Последният въпрос не е от значение за изхода по делото, тъй като съдът не се е позовал на неподписаната, а на двустранно подписаните фактури, въз основа на които е било извършено авансово и частично плащане.
Твърдяното противоречиво решаване не е налице.
Представеното от касатора Р № 62/25.06.2009 по т.д. 546/2008 на ІІ т.о. касае договор за търговска продажба, както и приложението на чл.301 ТЗ по отношение на резултата от действия на трети за дружеството-купувач лица. Никъде в обжалваното решение няма позоваване на чл.301 ТЗ. За представеното Р на Пловдивски АС няма данни да е влязло в сила. По Р 427/3.07.2007 по т.д. 190/2007 г. на І т..о. спорът е за обема-количеството на подадената и пречистена отпадна вода от производството.
Съществува Р 318/17.10.2011 по т.д. 728/2010 на ІІ т.о., с което е прието, че въпреки несъставянето на двустранен констативен протокол между страните, съгласно изискването на чл.170 ЗУТ, то при наличието на определени предпоставки и доказателства може да се наложи извода за конкретен случай, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените СМР, въпреки отказа на поръчващия да подпише двустранен приемо-предавателен протокол. Изложеното обуславя извода, че основният спорен въпрос по делото-за наличието в случая на конкретни обстоятелства, е по-скоро фактически, т.е на фактите по делото и доказването им, а не правен, и затова неговият отговор би подлежал на проверка за правилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, но тази проверка не е предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК, а на производството по чл.290 във вр.с чл.293,ал.2 ГПК.
Ответникът е главен изпълнител, а ищецът подизпълнител за ел.част на обект К.-Т.. Този подвид на договор за изработка е неформален договор. В случая съдът се е обосновал с обяснения на ответника, свидетелски показания, включително и строителен техник на ответника, заключение на СТЕ, констативен акт от 8.02.2006 г. за установяване завършеността на строежа, по който възложители са трети лица, а строител е ответника по делото
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение от 8.04.2011 г. по т.д. № 91/2011 г. на Старозагорски ОС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: