2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
София, 04,11,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 693 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 25610/8.08.2011 г. на живущия в К. Н. български гражданин И. К. И., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-В., против определение № 2878 на Варненския ОС, ТК, от 6.VІІ.2011 г., постановено по ч. т. д. № 1604/2011 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу първоинстанционното разпореждане на РС-Варна, ХІV-и с-в, от 14.ІV.2010 г. по ч. гр. дело № 4787/2010 г. – за допускане на незабавно изпълнение на парично задължение в размер на сумата от 11 000 евро, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 7.ІV.2010 и до окончателното й изплащане, като и 434.58 лв. разноски, въз основа на документ по чл. 417, т. 9 предл. 1-во ГПК в полза на Б. В. А. от [населено място] срещу неговите солидарни длъжници А. Я. С., К. К. И., С. Хр. И. и настоящия частен касатор – четиримата от същия град.
Единственото оплакване на частния касатор И. К. И. е за постановяване на атакуваното определение при допуснати от състава на въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразени в „погрешна преценка на доказателствата”, поради което се претендира касирането му, като неправилно.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. ГПК И. К. И. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо съдебен акт на ВКС, представя едно определение на Варненския ОС по ч.т. дело № 1650/2011 г., което било в противоречие с атакуваното – без обаче да е бил надлежно формулиран релевантен правен въпрос. Отделно в същото изложение към частната касационна жалба се изтъква, че обжалваното определение било постановено от ОС-Варна и в нарушение на материалния закон.
Ответникът по касация Б. В. А. от [населено място] не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакването за неправилност на обжалваното въззивно определение на Варненския ОС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Варненския ОС, тази частна касационна жалба на И. К. И. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Атакуваното въззивно определение на Варненския ОС не е от категорията съдебни актове, подлежащи на инстанционен контрол пред ВКС. Това е така защото определенията, с които въззивна инстанция се произнася по частна жалба срещу разпореждане за допускане незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на някой от документите по чл. 417, т.т. 1-9 ГПК, не попадат в нито една от хипотезите по чл. 274, ал. 3 на този процесуален закон. Тези съдебни актове нито са преграждащи по-нататъшното развитие на заповедното пр-во, нито с тях се дава разрешение по съществото на последното. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, определението по допускане или недопускане на незабавно изпълнение няма отношение към самото развитие на делото, а към изпълнението на присъденото по това дело вземане. Именно поради това то не подлежи на последващ контрол. Практически наведените от частния касатор доводи срещу законосъобразността на издадената заповед за незабавно изпълнение почиват върху неправилно разбиране на процесуалния закон. Действителният предмет на обжалване по реда на чл. 419 ГПК не е издаването на самата заповед за изпълнение, а само онази част от разпореждането за издаването й, в която е било постановено, че това изпълнение се дължи „незабавно”.
В заключение, определението на Варненския ОС, с което той се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от първостепенния съд разпореждане за незабавно изпълнение на тези суми, за които е била издадена заповед за изпълнение въз основа на документа по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, е влязло в сила – като необжалваемо – от датата на обявяването му. Неправилното посочване във финалната част от неговия диспозитив, че то подлежало на обжалване пред ВКС е ирелевантно, понеже не е било обективно годно да предизвика висящност на редовно касационно производство. Щом като с настоящето определение на ВКС само се констатира факта, че е бил атакуван съдебен акт на въззивна инстанция, неподлежащ на касационен контрол, то е окончателно и не следва да подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК пред друг тричленен състав на ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на живущия в К. Н. български гражданин И. К. И. против определение № 2878 на Варненския окръжен съд, ТК, от 6.VІІ.2011 г., постановено по ч. т. дело № 1604/2011 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: