3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 854
С., 20,12,2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 453/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “ М.З. Б.” ЕООД -гр.К. против решение №10 от 10.02.2010 г. по т.д. № 745/2009 г. на В. апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение №158/23.10.2009г. по гр.д.616/08г. на ВтОС, в частта му за разноските, по същество са присъдени такива в тежест на касатора в размер на сумата 1883лв. за първоинстанционното производство и 40лв. – за въззивното производство.
Ответникът по касация – “ Х. – Х. „ АД –[населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, а именно по въпроса – „ коя е страната, която следва да понесе отговорността за разноските в производството при отхвърляне на иска като неоснователен”. Посочил е, че със своето решение, съдът е дал отговор на въпроса „кой е предизвикал спора”, което от своя страна определяло кой следва да понесе разноските. Така е обосновано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Страната подробно е развила своето разбиране за това, че отговорността за разноски се понася винаги от страната, която с поведението си е предизвикала правния спор. Направен е извод, че решаващия състав не е изследвал възраженията и „ поведението на страната с оглед на тези възражения”.Посочено е още, че според установената съдебна практика, съдът трябвало да съобрази всички” аспекти на поведението на страната в спора, а не само определени нейни действия, за да прецени кой е причинил завеждане на делото”. Изброени са съдебни актове, които са приложени. Направен е извод, че според посочените решения отговорността за разноски е виновна, но в случая апелативния съд се позовал, за да направи извод за възлагане на разноските, само на обстоятелството, че дружеството- касатор е платил исковата сума в хода на процеса, без да „изследва въпроса какво е целял да плати”. Развити са и доводи за противоречие на тези изводи с доктрината и по- конкретно с разработките на проф. Ж. С..
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Дори и да се приеме, че поставения фактически въпрос, разгледан в контекста на неговото становище по спора, е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, то формулирането му съставлява само установеност на общото основание. За да е бъде допуснато касационно обжалване, то следва страната да обоснове наличието на предпоставките на една от лимитивно определените хипотези по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.Твърденията за неправилност на решението, както и разбирането на касатора по осъществените факти във връзка със спора са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и са относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт, следователно не съставляват такова обосноваване. По изрично очертаното от страната, основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, освен общо изразеното противоречие с ТРОСГК№119/56г.,липсват изобщо доводи- сочена е единствено казуална практика на ВКС,ВС, а не задължителна / т.2 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С цитираното тълкувателно решение, обаче, са дадени разрешения съответни на тези с обжалваното въззивно решение и по тази причина не се обосновава довод за наличие на обсъжданото основание. Въззивният съд изрично е приел, че касаторът- ответник в производството е предизвикал правния спор, като отхвърлянето на иска поради плащане на задължението му в хода на процеса, не го освобождава от поемане тежеста за разноски. С ТРОСГТК № 119/56г. – т.1 е мотивирано, че разноски се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор. Т.е. решаващият извод на въззивния съд и на ОСГК на ВС са еднозначни, а доводите за това, че решаващият състав неправилно е приел, че касаторът с поведението си е предизвикал правния спор не са относими към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК.
Доколкото, общо посоченото противоречие в изложението и по основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК с редица решения на ВКС и съдилищата не съдържа конкретен довод по противоречиво разрешен с тях правен въпрос, а освен това и разрешенията им по поставения от касатора въпрос, обоснован с това, че отговорността за разноски е виновна, са идентични, то и така заявеното основание не е налице.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК / посочено като текст от страната/, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е твърдението, че съдебната практика противоречала на конретно докртинерно разбиране. Касаторът не е посочил непълнота или празнота на правна норма, нито неправилно обособила се съдебна практика, а тъкмо обратното- поддържал е и е установил, че практиката на ВКС, ВС и съдилищата е била еднозначна във връзка с възлагане отговорността за разноски, като липсват доводи за това, че е формирана незаконосъобразно.Следователно и твърдението за наличие основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се явява недоказано.
Съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на В. апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10 от 10.02.2010 г. по т.д. № 745/2009 г. на В. апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение №158/23.10.2009г. по гр.д.616/08г. на ВтОС, в частта му за разноските, по същество са присъдени такива в тежест на касатора в размер на сумата 1883лв. за първоинстанционното производство и 40лв. – за въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: